Край Тихия океан

Множество платна оживяваха хоризонта. Те бяха на плавателни съдове, които идваха или от Тринкомали и Батиколоа, или пък от Индия, Китай и Япония, за да се отправят на запад с помощта на попътния пасат. Те не ни интересуваха. Сигурно „Хайанг-дзъ“ не беше между тях. Леко наклонена, с шеметна бързина нашата славна яхта пореше вълните в южна посока и едва след като превали пладне, тя свърна и пое обратно. Сега вече Рафли нареди да бъдат вдигнати всички платна и беше учудващо с каква бързина следвахме съответния меридиан.

Тогава англичанинът направи знак на Калади да се приближи и го попита:

— Ти искаш да си върнеш Молама, нали?

— Сахиб, ако я загубя,, ще умра!

— Well! Имаш ли добро зрение?

— Очите ми са като на сокол.

— Тогава се изкачи горе на върха на мачтата и внимателно се оглеждай за всякакви плавателни съдове, чиято посока на движение пресичаме! Ако не се лъжа, китаецът ще е сред тях.

С пъргавината на котка ловкият сингалец се изкатери по мачтата и се настани горе възможно най-удобно. Но тактиката на Рафли не ми се струваше съвсем безукорна и затова се налагаше да го предупредя.

— Сър Джон, по какъв начин смяташ да кръстосваш?

— Не те разбирам.

— Искам да кажа, по кой меридиан мислиш да очакваш китаеца? .

— По осемдесетия, както и ти ми предложи.

— Но само южно от шестия паралел, нали?

— Естествено!

— Тогава ще ти избяга!

— Охо! Защо?

— Не вярвам, че след всичко, което, както предполагаме, е извършил, ще дръзне посред бял ден да се приближи толкова много до брега. Ако има подобно намерение, може би за да отвлече и други момичета, той сигурно ще изчака нощта. Освен това е казал на французина, че целта му са островите Баниак. Несъмнено споменаването на тази посока е само една хитрост, за да заблуди евентуалните преследвачи. Той ще продължи на север. И ако предположенията ми са верни, ще ни се изплъзне.

— Чарли, не ги разбираш тези работи. Не бива изведнъж да се смяташ за кой знае колко мъдър човек, само защото неотдавна те похвалих. „Хайанг-дзъ“ следва точно пътя на французина и ще ни падне право в ръцете.

Не бе изключено и той да е прав, макар че начинът му на изразяване не беше особено ласкав за мен. Ето защо се отказах от възраженията си.

На руля беше застанал вече морякът Бил, а Том се беше заел да надонесе всичко необходимо за обслужването на своята Хариет. За съжаление целият следобед измина, без да зърнем и педя от платната на джонката. Започна да се здрачава и Рафли бе принуден да признае, че съм бил прав.

— Чарли, струва ми се, че негодникът ни се е изплъзнал.

— Не ми се вярва.

— Мислиш, че е все още зад нас?

— Не, сигурно е вече пред нас.

— Ка… как… какво? — учудено попита той, а пенснето му подскочи така, че се озова чак на върха на носа му. — Та точно това е и моето мнение — той е вече отдавна пред нас и следователно ни се е изплъзнал.

— Да, отдавна е пред нас, защото го пропуснахме, обаче щом се стъмни, той сигурно ще се върне до брега.

— По какво съдиш, че ще стане така?

— Ако беше тръгнал за островите Баниак, китаецът щеше да се срещне с французина много по-далеч на юг. Но това, че пиратът се е намирал значително по на север, е сигурно доказателство, че целта му е съвсем друга. И ако тя е действително някакъв остров на изток, то той се кани да стигне до него не в посоката, която вече ти описах, иначе щеше да се натъкне на нас. Следователно китаецът има намерение да плава покрай бреговете на Бенгалско море, където мусоните не духат толкова силно, както в открития океан. Той просто се е промъкнал между нас и брега и е поел на изток, но сигурно ще се върне и под закрилата на сушата и на нощта ще се отправи на север, освен ако не му хрумне съвсем набързо да слезе нейде на брега, за да задигне още нещо.

— Чарли, възможно е да си отгатнал истината. Но какво ще правим сега?

— Ще плаваме нагоре покрай брега чак до нос Палмира. А после на връщане ще се натъкнем на джонката.

— Значи днес извърших грешка и сега ще се опитам да я поправя, като последвам съвета ти.

Вече се насочихме на север и понеже не можехме скоро да очакваме някакво по-особено събитие, ние се прибрахме в каютата, за да поспим няколко часа. Събудиха ни след полунощ. Пред нас стоеше щурманът.

— Сър, намираме се на географската ширина на Палмира — доложи той.

— А на коя дължина?

— На осемдесет и един градуса. Поддържах курс малко повече на североизток, защото това ще ни е от полза на връщане.

— Правилно. А сега обръщай! Ей сега ще дойда.

Когато се появихме на палубата, хората стояха при брасите. Яхтата описа дъга от север на изток и най-сетне пое на югозапад. Пасатът здраво опъна платната, машините работеха на пълен ход и гонеха вятъра, ние полетяхме с такава скорост, че образувалата се около носа пяна пръсна нависоко и започна да залива палубата.

Калади все още висеше на мачтата. Копнежът му по изчезналата любима му придаваше нечовешки сили. Той слезе долу само за няколко минути, колкото да вземе нощния бинокъл на щурмана.