Край Тихия океан

— Не, сър Джон. Я погледни през далекогледа! На борда има само двама души, тъкмо толкова, колкото са нужни, за да се избегне отклонение на кораба при неговото дрейфуване. Заедно с Калади незабавно ще преплуваме до джонката и ще се погрижим да не издадат нито звук.

— Става. Но, Чарли, нима си толкова добър плувец?

— Е, дотам сигурно ще стигна. Калади!

— Сахиб! — обади се сингалецът от мачтата.

— Слизай!

Той се подчини и се присъедини към нас.

— Ти искаш да видиш пак твоята Молама колкото е възможно по-скоро, нали?

— Сахиб, пусни ме да отида на джонката! Ще пронижа с камата си всички, които се намират на палубата й!

— Ще отидем заедно — обадих се аз.

— Ами после? — попита Рафли.

— Нищо лошо не може да ни се случи. Няма защо да предвиждаме подобен случай. Щом станем господари на джонката, ще ви дадем знак с един сигнален фенер, чиято светлина ще е възможно да се забележи само оттук. После ще побързате да спрете с яхтата съвсем близо до нас.

— Добре. Тогава тръгвайте!

— Донеси и моите оръжия на джонката! — помолих го аз. После се съблякох до кръста, затъкнах ножа си под колана и се спуснах във водата.

Калади ме последва. Той беше отличен плувец и не изостана от мен нито на педя. Колкото повече се приближавахме до неприятеля, толкова по-предпазливи ставахме. Използвайки по възможност падините между по-големите вълни, ние се оставяхме на гребените им да ни носят, без да правим никакви движения. Така избягвахме да образуваме каквато и да било издайническа пяна и най-сетне успяхме щастливо да се доберем до джонката.

Двамата мъже, намиращи се на палубата, стояха на обърнатата към сушата страна на кораба и следователно не ни бяха забелязали. Дебело въже, на чийто край бе завързана кофа, стигаше до самата вода. Това обстоятелство ни бе добре дошло. Стиснах ножа между зъбите си, хванах се за въжето и се закатерих нагоре. Когато се прехвърлих през релинга, видях, че Калади е само на метър зад мен. Озовахме се на палубата и предпазливо се огледахме. Наистина на борда се намираха само споменатите двама мъже, освен ако долу в трюма нямаше и още някой останал. Можехме да започваме.

— Калади, напред!

Като безплътна сянка сингалецът се плъзна по палубата, безшумно и незабележимо за всеки друг освен за мен. В следващата минута той изникна зад двамата пирати, сграбчи единия от тях за врата и заби своя крис между плешките му толкова дълбоко, че острата стомана прониза сърцето му. Издавайки тих стон, човекът рухна на земята.

Другият се загърчи под желязната ми хватка. Имах основателна причина да не го убивам.

— Вържи го! — наредих на Калади. Сингалецът бързо се огледа и начаса донесе необходимото, за да върже пленника. Допрях ножа си в гърдите на пирата.

— Калади, разбираш ли местния малайски?

— Малко, сахиб.

— Попитай го дали има някой под палубата!

— Не — отвърна пленникът.

— Колко души са слезли на сушата?

— Двайсет и трима.

— Добре. Отведи го при мачтата и го вържи здраво за нея!

Отидох при сандъка с флагове, извадих един жълт фенер, закрих го от трите му страни, запалих го и после го издигнах на пилона за флаговете.

Сигналът ни беше забелязан и яхтата се приближи, за да спре борд до борд успоредно с „Хайанг-дзъ“.

— All right? — подвикна Рафли.

— Всичко е наред, сър. Качи се при нас и дай заповед яхтата да се отдалечи, за да не бъде забелязана преждевременно.

Чух как Рафли даваше своите нареждания. Той остави само двама души на яхтата, която отблъсна от китаеца и се оттегли в нощната тъмнина. Вярно, че бяхме само шестима срещу двайсет и трима неприятели, но на всички нас мисълта да бъдем победени, ни се струваше направо изключена.

— Къде е Молама? Мога ли да я потърся? — попита Калади.

— Стой тук! — заповяда му англичанинът. — Ей там от брега току-що се отблъсна първата лодка и ще имаме нужда от всички наши хора на този борд. Донеси достатъчно въжета, за да вържем всички, които останат живи!

Лодката, за която спомена Рафли, беше пълна с жени и девойки и бе карана от шест моряка. Скоро тя се приближи и някой извика на кораба. Калади отвърна кратко и спуснахме подвижната бордова стълба. Един от пиратите остана да се грижи за сигурността на лодката, а другите петима се изкачиха на борда. Тяхното слисване и бързината на нашите действия ни помогнаха да ги обезвредим, без да успеят да вдигнат тревога. Само броени мигове след появяването им на борда, на палубата лежаха вече пет трупа.

Без да изчаква някаква заповед, Калади се спусна в лодката, за да очисти и шестия. След като се оправи с него, ние качихме жените на палубата. Воплите и писъците им бяха ужасни, но строгият глас на Рафли скоро ги укроти, макар че не разбраха думите му.

Екипажът на втората лодка, която вече се приближаваше към джонката, скоро има същата участ, само с тази разлика, че този път не убихме малайците, а ги пленихме. Можехме да си го позволим, понеже третата и последна лодка бе все още твърде далеч, за да могат седящите в нея пирати да забележат суматохата на схватката. За да освободим място до корабната стена, другите две празни лодки бяха преместени от другата страна на джонката.