Край Тихия океан

Рафли беше наредил да окачат два хамака на задната палуба. Ние седяхме в тях и се оглеждахме в меката нощ. При духащите в този годишен период мусони, които винаги носят със себе си проливни дъждове, подобна благосклонност на времето е истинска рядкост. Ето защо ние му се наслаждавахме с голямо удоволствие като имахме само едно-единствено желание — да зърнем най-после китаеца.

— Чарли!

— Сър Джон!

— Ще се обзаложим ли?

— Хмм! За какво?

— Че моята стол-чадър-лула е загубена. Този безбожен мерзавец окончателно е офейкал.

— Не се обзалагам, но съм на мнение, че бих спечелил този облог.

— Значи ти все още се надяваш?

— Все още. Съвсем скоро ще стигнем географската ширина на Батикалоа. Досега не можехме да очакваме, че ще се натъкнем на пирата. Той няма да посмее да се покаже в оживените води между сегашното ни местоположение и Тринкомали. Потърпи още около половин час и тогава ще навлезем в по-спокойни води.

— Чарли, ако излезеш прав, ще те смятам вече наистина за доблестен мъж, макар че човек никога не може да те накара да се обзаложиш. За мен е изключително важно да си върна моята чадър-лула. Без нея изобщо не мога да се мерна в добрата стара Англия.

— Струва ми се, че след няколко часа ще я държиш в ръцете си.

— Well! Но после падне ли ми Молама, ще има да я помни, моята чадър-лула, докато краката й стъпват по този злощастен остров! — сърдито изфуча лордът, като същевременно ръката му направи едно движение, чието значение лесно можеше да се отгатне.

Едва беше изтекъл споменатият половин час, когато откъм наблюдателницата на мачтата долетя вик:

— Огън — право на запад!

— На какво разстояние? — попита Рафли, като вдигна глава.

— Навярно няма и три мили.

— Що за огън е?

— Сигурно е на сушата.

Докато се разменяха тези въпроси и отговори, аз се хванах за вантите и бързо се изкатерих при Калади. Казах му:

— Я ми дай далекогледа!

Погледнах през него. Уредът беше чудесно изработен. Успях да различа цяла редица от горящи колиби, както и множество хора, които неспокойно се щураха насам-натам. И ето на… след като нагласих далекогледа малко по-добре, наистина видях… как група мъже влачеха подир себе си няколко жени.

— Е-хей! — подвикнах надолу към палубата. — Някакво село е нападнато и подпалено.

— От китаеца ли?

— Може би. Твърде далече сме, за да мога ясно да видя.

— Бързо се заловете с рифовете, скъсете платната! — заповяда Рафли. — Машинист, намали парата наполовина! Щурман, смени курса и давай право на запад!

Само за няколко мига всички платна бяха скъсени. Бавно и безшумно яхтата се отправи към брега. Колкото повече се приближавахме, толкова по-ясно видим ставаше пожарът и за онези, които се намираха долу на палубата. Небето се червенееше все по-силно, докато най-сетне пламъците можеха да се забележат и с невъоръжено око.

С помощта на далекогледа ми беше възможно съвсем ясно да наблюдавам какво ставаше на сушата. Но на първо време това не ме интересуваше. Трябваше да се стремя да открия кораба, чийто екипаж бе предприел това нападение. Ето защо внимателно претърсих тъмната водна повърхност и действително — точно в посоката, в която се движехме, забелязах някакъв плавателен съд.

— Е-хей! Виждам кораб! — доложих аз.

— Къде? — попита Рафли.

— Точно пред нашия нос.

— Ще отмине ли? В каква посока плава?

Взрях се по-внимателно.

— Стои на едно място.

— На котва ли е или дрейфува?

— Струва ми се, че е хвърлил котва.

— Добре, тогава няма да ни избяга. От каква националност е?

— Не мога да различа, но… струва ми се, това наистина е „Ха-йанг-дзъ“.

— Мътните го взели! Давай право към него, щурман, право към него и легни на дрейф откъм наветрената му страна!

Когато се приближихме достатъчно до плавателния съд, видяхме, че е китайска джонка и същевременно по добре познатия ни такелаж разбрахме, че е „Хайанг-дзъ“.

— Том, зареди с картеч! — заповяда Рафли. Значи той нямаше никакво намерение с обичайния оръдеен изстрел във въздуха да накара китаеца да издигне флага си, а искаше направо да премине в нападение. Възможно най-бързо се спуснах на палубата и се приближих до него.

— Сър Джон Рафли!

— Чарли!

— Наистина ли смяташ да нападнеш китаеца?

— Естествено! Екипажът му е на брега, а аз искам час по-скоро да си взема обратно моята стол-чадър-лула! Ще пометем неколцината пирати, които се намират на борда.

— Да, обаче те ще имат време да се приготвят за съпротива и ще вдигнат тревога.

— Няма как да го избегнем.

— О, има как! Все още от джонката не са ни забелязали, защото бордовете на яхтата не са кой знае колко високи. Можем да дрейфуваме и незабелязано да се качим на кораба на пиратите.

— Egacp,254 пак имаш право, Чарли! Стоп машина! Щурман, незабавно дрейфувай!

Яхтата се подчини на кормилото и като все повече забавяше хода си, описа тесен кръг и най-сетне спря в неговата изходна точка. Рафли се обърна към мен с думите:

— Ще наредя да спуснат една лодка.