Край Тихия океан

Юмрукът ми го удари в слепоочието и негодникът се строполи на земята. Моряците излязоха от скривалището си, за да го вържат. В същия миг забелязах, че от къщата изскочиха писарят, малаецът и един кривокрак китаец, който сигурно беше пазачът. Искаха да видят кой беше ударил гонга. След минута и те лежаха вързани. Завлякохме ги през моста до откритото място пред голямата къща и там ги захвърлихме на земята. После се отправихме към вратата на външната ограда. Взех Мечкоубиеца в ръце, а един от моряците тихо отвори вратата. Но въпреки всичко хищникът ни чу. През леко отворената врата забелязах, че се беше снишил и се готвеше за скок, а очите му бяха насочени към нас. Вдигнах Мечкоубиеца, набързо се прицелих и стрелях. Куршумът, попаднал право в окото му, го накара да подскочи вертикално нагоре, след което звярът падна на същото място, където беше лежал. Моряците поискаха да влязат, но аз ги задържах, защото можеше да има и друга пантера, въпреки че преди това бях забелязал само една. Заредих отново изстреляната цев и влязох вътре. Нямаше друга пантера. Тогава ликувайки, моите придружители се наканиха да се втурнат към вътрешната ограда, която затваряше малко кръгло пространство. Но аз им направих знак да останат назад и тихо започнах да се промъквам сам към втората ограда. Намерих вратата й и напрегнах слух. Вътре разговаряха двама души:

— Той стреля — чух гласа на лорда. — Така може да гърми само неговата ужасна пушка.

— Наистина ли вярвате, милорд, че този немец ще дойде?

— Ще дойде! Няма да ме остави да кисна тук.,

— Ами ако пленят и него?

— Него ли? О, той не е толкова глупав като мен! Един такъв китаец не може да го плени, той е…

Лордът млъкна и се ослуша, понеже бях почукал.

— Има ли някой навън? — попита Рафли високо.

— Да — отвърнах аз.

— Кой е?

— Един човек, който иска да се обзаложи с теб!

— Чарли, Чарли, ти си, наистина си ти! Отваряй, бързо отваряй!

Отворих вратата. Той не можеше да излезе, защото лежеше вързан на земята, а до него, също така вързан, видях друг човек, на когото ясно личеше, че се намира от по-дълго време на това нерадостно място.

— Отвържи ме, Чарли, отвържи ме бързо, за да мога да те прегърна и да ти стисна ръцете!

— А този човек менер Бонтверкер ли е? — попитах аз.

— Йес, йес! Но не говори толкова много, а развържи въжетата и ни освободи!

Така и направих. Лордът скочи на крака, сграбчи ме в прегръдките си и тъй ме притисна, че щях да извикам. Същевременно може би десетина пъти се нарече най-глупавия човек, какъвто можело да има, и ме подкани да им разкажа как ми се е удало, да открия къде е бил затворен.

А що се отнасяше до него самия, той просто бил откаран с лодка до острова от писаря и като излизал от нея, го ударили по главата, завързали го и го предали в ръцете на китаеца.

Не беше необходимо да обяснявам на холандеца каквото и да било, защото от лорд Рафли, своя някогашен добър познат от Капщад, той беше научил вече къде и от кого бяхме чули за него и как после бяхме взели решение да го освободим от това неприятно положение. След като с кратки думи му разказах днешните си преживявания, той знаеше вече всичко.

С каква радост посрещнаха моряците любимия си лорд! Те н ай-настоятел но поискаха разрешение да бичуват Линг-тао, но разбира се, им беше отказано. Разпитахме пленниците си, ала не успяхме да изтръгнем от тях нито една дума.

Докато претърсвахме помещенията, забелязахме, че те бяха извънредно скромно обзаведени, което не можеше да не ни учуди. Пиратството положително им беше носило огромни печалби. Но къде ли бяха скрили своите богатства? Бонтверкер е бил принуден да изпрати до Тйелатяп писмо с искане за пари, но се е оказал достатъчно умен да напише фалшив адрес. Сумата, която му взели при нападението, била и без това достатъчно голяма. Но къде беше тя? И в това отношение не успяхме да узнаем нищо. Дали е била разпределена? В този случай, както и във всички останали, Линг-тао като предводител е получавал лъвския пай. Претърсихме всички помещения, както и цялата околност на постройката, ала освен някои дребни суми не открихме абсолютно нищо.

Но ето, че съвсем неочаквано върху този въпрос бе хвърлена светлина. Заедно с Квимбо се появи старият рибар, нашият нов лоцман. При завръщането си на яхтата просто не ми бе останало време да помисля за него и пак бях отплавал с лодката, без да поговоря със стареца. Та тогава той заприказвал Квимбо, който знаеше, че бях тръгнал да освободя освен лорда, също и неговия някогашен господар, менер Бонтверкер. Какво голямо желание имал старият лоцман и той да участва в нашето начинание! След като се разговорили, двамата решили също да тръгнат за Тигровия мост. И ето ти на, че сега бяха тук.

Щом стария рибар чу, че напразно сме търсили пари и други ценности, той ми каза:

— Сахиб, тук няма да откриеш нищо, защото богатството на този Си-сън е в Паданг. Всъщност жилището му съвсем не е тук. Той се появява само за известно време, защо, досега не знаех, но вече знам. Той живее в столицата Паданг.

— Какво прави там?

— Заедно с брат си се занимава с парични сделки.