Край Тихия океан

— Естествено, щом ти казвам!

— Ура, чудесно! Тогава ще ударя няколко дузини кози, няколко десетки прасета, петдесет-шейсет костенурки, както и неколкостотин пингвина.

Засмях се.

— Наистина ли имаш намерение по тези географски ширини да стреляш по пингвини?

— Защо не, щом ги има? Тези същества са много тлъсти и толкова глупави, че човек може всичките да ги изтрепе с тояга, преди да успеят да проумеят, че животът им е в опасност.

Трябва да спомена, че добрият, достопочтен мастър фрик Търнърстик беше страхотен ловец. Не се страхуваше нито от хора, нито от каквото и да било диво животно. Само че страдаше от една твърде смущаваща особеност — вярно, юмручните му удари попадаха там, където бяха насочени, ала ако се прицелеше с пушката си на североизток, куршумите му винаги някак си извиваха и отлитаха на югозапад. Изглежда любимото му занимание беше ловът на пингвини, при който се използват тояги вместо пушки и ето защо съжалявах, че островите Бонин не бяха проявили необходимото разбиране да се попреместят малко по-близо към южния полюс.

Привечер видяхме точно пред нас да изплува островът Пийл, най-южния от трите големи острова на групата Бонин, където се намира и главното пристанище, а след половин час хвърлихме котва в Порт Лойд. Тук морето беше спокойно и както узнахме по-късно, хората не бяха забелязали и следа от ужасния тайфун. Изглежда капитанът имаше право с твърдението си, че често подобен ураган остава ограничен в строго определени граници.

Тук липсваха обичайните по други места формалности при акостирането. Приближихме се възможно повече до брега и хвърлихме котва. Тъй като нямаше други кораби, издигнахме само звездния флаг29 и дадохме един оръдеен изстрел, за да известим както пристигането си, така и националната принадлежност на кораба.

По време на тайфуна бяхме загубили две лодки. Капитанът се отправи към сушата с една малка йола и, естествено, аз го придружих. Заселниците ни посрещнаха много сърдечно и ние имахме удоволствието на твърда земя да получим току-що приготвена великолепна вечеря. Докато се хранехме, Търнърстик не можа да се сдържи и зададе следния много важен и необходим въпрос:

— Джентълмени, я ми кажете какво е положението тук с лова?

— Много добро — гласеше утешителният отговор.

— Какъв дивеч се среща наоколо? Пингвини?

— Не.

— Тюлени?

— Не.

— Морски лъвове?

— Също не.

Изглежда добрият капитан наистина се увличаше по лова с тояги. За съжаление си беше направил сметката без… дивеча, но продължи да пита:

— А какво се намира иначе?

— Свини, кози, костенурки, водни птици и летящи мечки.

— Бре да се не види! Вярно ли е? Никога досега не съм чувал, че и мечките пърхат наоколо из въздуха. Или този вид добичета са по-други същества от онези, които обикновено сме свикнали да наричаме мечки? Известни са ми само белите мечки, сивите, кафявите и черните, знам я и миещата мечка. Казвай, Чарли! Нали ти си естествоизпитателят в това изследователско пътешествие с нашия прочут „Вихър“!

— Pteropus ursinus — отвърнах аз с много важна физиономия.

— Perotus purgilus? Какви са тези думи? Я говори като хората!

— Well, тогава ще ти кажа „прилеп“, ако тази дума разбираш по-добре.

— Прилеп ли? Хмм, ама че шегаджии, от прилепа да правят мечка! Ами колко голямо е това великанско животно?

— Дълго е двайсет-двайсет и пет сантиметра, а с разперени крила стига на ширина около три стъпки. Предпочита да живее по палмите с ветрилообразни корони и е едно от малкото животни от този вид, които спят през нощта, а тръгват да търсят прехраната си по време на най-светлите обедни часове.

— Тъй като и аз имам същите навици, значи също спадам към тези „Peroques purgatus“, или както там нарече преди малко онази пасмина. Понеже не ми се иска да им причинявам никакво зло, ще се задоволя с другите видове: кози, свини и костенурки. Но да застреляш някаква си коза не е никакво геройство, нали, Чарли?.

— Хмм, чак геройство че не е, не е, обаче често е твърде опасно. Я си помисли за дивите кози! А тукашните кози също са диви и планините са много стръмни и трудно проходими.

— Не обичам катеренето, защото винаги се преобръщам или през десния, или през левия борд. Изкача ли се нагоре на трийсет сажена после сигурно ще се изпързалям надолу на не по-малко от петдесет сажена. Ами как стои въпросът с костенурките? Тук може ли човек да си приготви „мок-търтъл“ супа?

— Едва ли, кептън — усмихнах се аз.

— Защо? Не ми ли каза, че тук имало колкото щеш костенурки?

— Така е и именно заради това можеш да си свариш истинска „търтъл“ супа, а не някаква си „мок-търтъл“.

— Само дяволът може да го разбере! Я ми обясни всичко малко по-ясно!

— Обикновено „мок-търтъл“ се употребява неправилно. Супата „търтъл“ е истинската супа от костенурка, докато „мок-търтъл“ означава фалшива, неистинска супа от костенурка, т. е. имитация.

— Well, Чарли, ще ти издам свидетелство, че си много голям учен както по естествознание, тъй и по супите. Де да можехме още днес да уловим някоя истинска „търтъл“!