Край Тихия океан

Нямаше никакъв смисъл тъкмо в този момент да се впускам в религиозен спор с него. Думите му звучаха изключително любезно и подкупващо, но същевременно ясно ми показаха и главната пречка пред дейността на християнските мисии — безразличието. Изразът „Сан-киао-и-киао“ може да се чуе навсякъде из великата Небесна империя, но тези думи „трите религии са всъщност само една“ не са резултат от задълбочено изучаване или пък от старателно съпоставяне на съответните религиозни догми, а са последица от едно такова верско безразличие, каквото едва ли може да се намери другаде по света. Християнската вяра се е разпространила вече кажи-речи по цялото земно кълбо. Ислямското „Аллах ил Аллах, Мохамед расул Аллах“ е предвождало ордите на не един и двама диви азиатски завоеватели. А пък прочутото „Ом мани падме хум!“61 е лишено от мисията на нашето могъщо „Тръгнете по целия свят!“. Не от религиозни съображения, а единствено по политически причини Китай остана затворен за другите народи. Религията изобщо не вълнува китайците. На китаеца можеш да му държиш колкото си искаш дълги и убедителни речи за великолепието на християнското учение — той ще те изслуша привидно внимателно и търпеливо, както го изисква от него познатата китайска учтивост, и накрая най-любезно ще ти каже: „Това е добре, това е много хубаво и аз мога само да те похваля, че вярваш във всички тези неща. Защо ми трябва да споря с теб? Твоята религия е добра, религията на хоей-хоей е добра, а и моята също е добра. Сан-киао-и-киао, та нали и трите религии са всъщност само една и всички ние сме братя!“. След тези думи би било съвсем неблагоприлично да се опиташ отново да подемеш същата тема, но дори и да го направиш, тогава китаецът ще се усмихне невъзмутимо и самоуверено ще отговори: „Навярно никога не си чел Ли-кинг, книгата с указание за подходящо поведение за всички класи, на всички места, при всички поводи и случаи, както и при събирането на всякакъв житейски опит, а? Ела при мен и я вземи! Или предпочиташ да ти я изпратя?“.

Както ще потвърди всеки мисионер, запознал се с живота и порядките в тази страна, това безразличие е по-трудно преодолимо дори и от яростната съпротива. Но не по такава работа бях дошъл в Хонконг и ето защо можех да си позволя да не се забърквам в религиозни спорове с Конг-ни. Затова само го попитах:

— И този човек е един фу-юън, така ли?

— Да, фу-юън — кимна той.

— Значи един от най-високопоставените чиновници в страната, а?

— Той е куанг-фу с червено копче. Има голяма власт, но вече е стар. Хоанг-шан62 му е разрешил да носи две паунови пера и да си почине от своята служба.

Значи висш чиновник, излязъл в пенсия! Но сигурно имаше голямо влияние, тъй като беше мандарин от най-висок ранг, и му бе дадено правото да носи две паунови пера, докато единствено най-знатните кр-лао63 носеха три, а та-сия-су64 пък обикновено носеха само едно.

— Той няма ли си син? — продължих да разпитвам.

— Има един.

— Но тогава според вашите закони има ли право да си вземе и втори син?

— Законите не го позволяват, но го позволява императорът.

— Сега този син при него ли е?

— Не. Той е при теб.

Изненадан, аз го погледнах право в очите.

— Значи говориш за твоя баща и ти си син на вицекрал?

— Да. Желаеш ли да станеш мой брат?

Е, това наистина бе авантюра! Дали с това предложение искаше да ме награди загдето му бях спасил живота? Никак не ми се щеше да се откажа от една толкова изгодна за мен привилегия. Затова кратко отвърнах:

— Да.

— Ти говориш нашия език. А можеш ли и да пишеш на него?

— Мога само сианг-синг65 и то твърде малко.

— Тогава ти ще ми диктуваш, а аз ще пиша.

— Какво?

— Ще съчиниш нещо, което ще изпратим на Ли-пу.66 Синът на един фу-юън трябва да е учен, за да може да стане нан, хой, фи или кунг.67

Това бе наистина изненадващо! Кажи-речи ми се струваше, че този китаец си прави майтап с мен. Един немски „околосветски скитник“ щеше да се кандидатира за научна степен в Китай! Включих се в шегата.

— И какъв ще станат Сиой-дзай, кой-ийн или може би дори някой дзин-съ?

— Ти си много умен и мъдър и можеш да станеш дзин-съ. Но за да придобиеш това звание веднага, ще трябва да напишеш наведнъж три неща — за всяка степен по едно. Ще ги изпратим на Ли-пу и тогава ще можеш да получиш най-високата научна степен само с един-единствен изпит.

— Добре, ще го направя. Кога ще имаш възможност да пишеш?

— Когато поискаш.

— Тогава нека веднага слезем от кораба, за да си набавим хартия, туш и четчица.

— Ще ми изпълниш ли една молба?

— Каква е тя?

— Нека сам сляза на брега! Бързо ще ти донеса всичко необходимо!

— Нямам нищо против — усмихнах се аз, защото започнах да подозирам, че Конг-ни ми беше направил такива невиждани и нечувани предложения само за да може след изказаната благодарност да офейка по възможно най-удобния начин. — Ами как се казва баща ти?

— Фи-минг-дзу.

Следователно според нашите европейски представи той беше нещо подобно на граф.

— Къде живее?

— Скоро ще разбереш!