Край Тихия океан

— Не, това ми стига! — засмях се аз. — Ще ти кажа най-откровено, че никога досега не съм имал толкова съобразителен и находчив ученик!

— Нима е чудно? Та нали съобразителността е първото изискване към всеки свестен моряк, а мастър фрик Търнърстик не е такъв капитан, който може да бъде причислен към лошите. Но сега ще трябва да ме извиниш. Тъй като нямам лоцман, се налага сам да се погрижа за влизането на кораба в пристанището.

С тържествена церемониалност хвърлихме котва, след което бяха разменени обичайните поздравителни изстрели. Конг-ни стоеше до мен. Колкото и да го бях опознал, в едно отношение си оставаше загадка за мен — и до този момент не бях успял да науча каква професия имаше, какъв му беше произходът и какво — семейното положение. Вярно, лесно можех направо да го попитам, но тъй като той се правеше, че не разбира намеците ми, то аз се отказах да го разпитвам.

Младият човек нямаше онова безизразно лице с лукав поглед, което, както изглежда, имат почти всички китайци по рождение. Напротив, неговите черти бяха одухотворени, а от нашите продължителни и сериозни разговори бях разбрал, че имаше необичайно за сънародниците си образование.

— Докога ще останеш в Хонконг? — попита ме той.

— Все още не е ясно.

— Само до Куанг-чой-фу ли искаш да отидеш?

— Не. Ще продължа и по-нататък.

— Няма да ти разрешат нашите куанг-фу.51

— Тогава сам ще си разреша.

— Самият аз те нарекох Куанг-си-та-съ и знам, че си умен и смел, ала въпреки това няма да стигнеш по-далеч от Куанг-чой-фу. Вие наричате този град Кантон и имате право да го посещавате, но кой от вас е успял досега истински да го разгледа? Позволено ви е да вървите само по онези улици, които всъщност не са част от китайския град. Как тогава ще навлезеш във вътрешността на страната след като не си китаец?

— Значи ще стана такъв.

— Трудна работа. Ти ми спаси живота и на мен много ми се иска да ти се отблагодаря. Разреши ми да ти дам един съвет!

— Говори!

— Искаш ли да станеш син на един фу-юън?52

Естествено, бях учуден от този въпрос, който звучеше така, както да речем, ако в родината ми някой предложеше на един обикновен човек да стане син на баварския или на саксонския крал. Едва ли Конг-ни се шегуваше с мен, а аз нямах никакви по-задълбочени познания за тази загадъчна страна, през която се канех да пътувам. Ето защо просто го попитах:

— Нима е възможно?

— Заради теб ще го направя възможно.

От тона на отговора му лъхаше пълна увереност. Един фу-юън е най-висшият чиновник на дзунг-ту, когото в Европа обикновено наричат вицекрал, и държи в ръцете си цялата гражданска власт в една провинция. Кой ли беше Конг-ни, че можеше да ми прави подобно предложение? В случая си имах работа с непознати за мен обществени отношения и следователно трябваше да се държа просто изчаквателно.

— Вече си имам баща — отвърнах аз.

— Баща ти не е тук. Ти не си служител на фо, не си и на Буда, а си един тиън-чу-киао.53 Твоята вяра забранява ли ти да имаш тук и втори баща докато си в Тай-дзинг-кун?54

— Не.

— Тогава приеми предложението ми! След това ще станеш чин-дзъ55 и ще можеш да отидеш и да пътуваш накъдето си поискаш.

Той не можеше да ми направи по-изгодно предложение. Колко щастлив би бил да го чуе някой пътешественик, който рискува и живота си в изследването на Китай. Но всичко това бе за мен толкова нечувано и невероятно, че кажи-речи изпитах желанието да му откажа. Все пак, след като поразмислих, казах:

— А някой служител на фо или пък на Буда би ли взел за син един киао-ю?56

— Да. Защо да не може или пък да не иска? Вашият Бог казва: „Само аз съм вашият Бог“, ала нашата Тиънвън57 ни учи, че има само един-единствен Отец и всички ние сме негови чада. Съществуват три велики религии: нашата, вашата, както и религията на хоей-хоей.58 Те имат липаи-съ59 и казват: „Нашата религия е най-добрата!“. Вие си имате вашите тинг-син-ло60 и казвате: „Нашият Бог е единствен“, а ние си имаме пагоди и храмове и твърдим: „Сан-киао-и-киао, трите религии са всъщност само една.“. Защо тогава да не станеш син на един човек, който уважава и цени твоята религия също толкова, колкото и ти цениш неговата?