Край Тихия океан

Това ме накара сам да си задам въпроса какво да бъде поведението ми към речните пирати. В известно отношение безспорно беше мой дълг да направя откритията си достояние на полицията. Но какви неприятности, какво ходене по мъките и каква загуба на време можеха да произлязат от тази моя стъпка! При това не биваше да забравям и опасностите, на които щях да се изложа. Да не говорим за това, че моето донесение щеше да е предателство спрямо Конг-ни, който се бе показал толкова необичайно благодарен към мен.

Капитанът ме изтръгна от тези мисли с думите:

— Я чуй, Чарли! Това не беше ли удар на весло нейде зад нас? Заслушах се и също долових онова пляскане, което се причинява от потапянето на весло във вода.

— Зад нас се приближава лодка, кептън.

— Йес. Но каква? Струва ми се, че имаме известни причини да бъдем предпазливи.

— Така е. Твърде е възможно лейтенантът да е освободил джиахура, на когото най-вероятно е хрумнала мисълта да ни преследва.

— Какво ще правим, Чарли? Драконите, които са с нас, сигурно ще му помогнат.

— Трябва да се опитаме да спечелим преднина и после да ги обезвредим. Я се хвани и ти за веслата! Ние сме по-яки от китайците.

— Добре, нека им покажем, че умеем да накараме лодката да полети!

Наредих на хората да гребат по-здраво. Самите ние също взехме по едно весло и така бързината на плавателния ни съд се удвои. След известно време стигнахме до устието на някакъв страничен канал, където заповядах да завием. После наредих да изгасят всички фенери. Лодкарите ми се подчиниха, макар че не можеха да проумеят каква цел преследвах.

— Спрете на брега! — заповядах им аз, след като изминахме известно разстояние по канала. Лодката докосна сушата.

— Всички навън!

— Защо, господарю? — попита човекът на кормилото.

— Работата ти е да се подчиняваш. Хайде!

Макар и колебливо, пиратите слязоха на брега.

— Чакайте тук и кротувайте, докато дойда и ви наредя отново да се качите в лодката!

С помощта на греблото отблъснах плавателния съд от сушата и го насочих към отсрещния бряг.

— Well done,145 правилно постъпваш, Чарли — обади се Търнърстик. — Ето че се отървахме от тези типове. Но я слушай! Кианг! — разнесе се вик откъм главния канал.

— Лу! — отговори му някой от нашите лодкари въпреки заповедта ми да чакат мълчаливо.

Лодката, чиито весла бяхме чули, беше стигнала до устието на страничния канал и с помощта на паролата намиращите се в нея хора искаха да разберат в каква посока се бяхме отправили.

— Издадени сме, Чарли! Ами сега? — попита капитанът.

— Бързо и тримата на брега, а после ще изчакаме да видим с кого си имаме работа!

Завързахме лодката за близките памукови храсти и слязохме на сушата.

— Господине, заплашва ли ни голяма опасност? — тихо ме попита холандката.

— Скоро ще разберем — отвърнах й аз.

— Хич не ме е страх. Дадете ли ми тояга или някое весло така ще цапардосам негодниците по главите, че ще им писнат ушите.

Холандката беше една твърде сърцата „госпожица“. Други жени на нейно място сигурно щяха да припаднат от страх.

— Браво, госпожице Келдер! Веслата са ни подръка. Грабвайте едно от тях и ако положението наистина стане сериозно, опитвайте се да ги улучвате само по главите.

— Не се бойте! Ще им покажа аз на тези хора какви яки ръце и юмруци има една холандка.

В този момент съвсем наблизо се разнесе плясък на весла.

— Кианг! — повтори се викът от преди.

— Лу! — отвърнаха му отсреща. Лодката спря при нашите хора.

— Къде е вашата чуан? — попита един глас и по него веднага разпознах джиахура.

— На отвъдния бряг.

— Къде е онзи та-йин146 с жената и неговия спътник?

— Също отсреща.

— Защо сте изоставили вашата чуан?

— Ами онзи иой-дзи ни заповяда така.

— Той не е никакъв иой-дзи, не е полковник на Драконите. Откраднал е нашия знак. Ще трябва да го върне и после да умре. Чакайте тук!

Лодката изви в посока към нас. Не беше много разумно да се впускаме в бягство, защото не познавахме прорязаният от множество канали терен. Налагаше се да се защитаваме. При това нямах никакво намерение да позволявам на неприятелите ни необезпокоявано да се доберат до брега.

— Стой! — посрещна ги моят вик. — Приставането тук е забранено!

— Това е той. Дръжте го! Убийте го!

Видях великанският силует на джиахура да стърчи в средата на лодката. Плавателният съд заседна на брега и неколцина от екипажа скочиха на сушата. Ние стояхме готови с вдигнати във въздуха гребла. Последваха два удара, а после и още два — така се отървахме от първите нападатели.

— И вие вземете веслата! — заповяда монголецът. — Смажете тези песове!

Той остана в лодката, докато другите изскочиха навън. Трима се нахвърлиха върху мен. Те едновременно замахнаха. Първият бе улучен от моето весло, но нямаше как същевременно да отбия нападението на другите двама. Получих удар по лявото си рамо. После ме сграбчиха и отпред, и отзад.

— Дръжте го здраво! — извика джиахурът.