Край Тихия океан

Изобщо не се помръднах. Ръката му светкавично се вдигна и понечи да се стовари върху мен. Но почти в същата секунда той извика и отстъпи крачка назад. Десницата му бе изкълчена, тъй като посрещнах удара му с юмрук в неговата китка. С втори яростен вик китаецът мигновено извади с лявата си ръка своя нож и замахна да ме прониже във врата. От моя страна последва удар с лявата ръка отдолу нагоре по брадичката, а почти едновременно десницата ми се стовари върху слепоочието му и… великанът шумно се стовари на пода до Търнърстик.

За останалите това бе вече прекалено. Надавайки силни крясъци, те се втурнаха към мен. Побързах да измъкна талисмана, защото явно беше настъпил моментът, когато имах най-голяма нужда от него.

— Стойте! Сао-сао!128 — извиках им. — Кой ще дръзне да вдигне ръка срещу този знак?

Първите пирати се стъписаха и аз веднага се убедих, че разпознавателният знак щеше да ми свърши работа.

— Той е иой-дзи! — чуха се възгласи. — Има по-висок чин от джиахура, който е само тю-сю!129

Тези думи ми дадоха да разбера, че за своите офицери Драконите имат съвсем същите чинове, както във войската. Подаръкът на Конг-ни не беше всъщност талисман, а таен знак за съответен чин. Но как ли се беше добрал до него? Дали и той не беше полковник на речните пирати? Не беше оставил в мен такова впечатление. Но в момента нямах никакво време да размишлявам над този въпрос. Трябваше да действам. Съзнанието, че ме вземат за един от изтъкнатите помощници на пиратския предводител Кианг-лу, ми придаваше необходимата самоувереност и сигурност.

— Да, пленихте и вързахте един от вашите иой-дзи, тъй че даже не му позволихте да ви разкрие самоличността си. Отнехте ми всичко, но вашият дълг ви повеляваше основно да ме претърсите. В такъв случай щяхте да откриете тайния знак.

— Прости ни, о господарю! — обади се един от тях. — Виновни са само онези, които те плениха.

Тогава напред пристъпи единият от двамата предводители на пиратската лодка и заяви:

— Не, господарю, и ние не сме виновни. Твоят лодкар ни каза, че си бил йенг-ки-ли. Ти пътуваше с една обикновена чу-ан130 и затова нямаше как да знаем, че си от нашите хора. Ако беше използвал някоя лунг-чуан131 или пък една лунг-йън, и ако беше издигнал нашия фенер, тогава щяхме да ти отдадем полагаемите се почести.

— Да не би да искаш да ми заповядаш какво да правя? Джиахурът се опита да ме удари без да ме изслуша. Вържете го!

Докато изпълняваха заповедта ми капитанът се раздвижи.

— Чарли! — въздъхна той, след като отвори очи.

— Кептън!

— Мътните го взели! Къде съм? Защо така ми бучи главата сякаш някой ме е цапардосал с тояга… а-а, Чарли, сетих се!

Той скочи на крака. Ударът на джиахура би убил всеки друг, ала черепът на Търнърстик беше толкова здрав, че само с голи юмруци не можеше да му се нанесе кой знае каква вреда. Заедно със съзнанието у него веднага се възвърна и споменът за всичко случило се.

— По дяволите, ей го къде лежи мерзавецът! Ти ли го изпрати на дъното?

— Да. — И вече по-тихо добавих: — Представих се за полковник на пиратите. Имай го предвид и се дръж както подобава!

— Как… ка… кво? А-а, добре, тогава издигаме всички платна, флагове и вимпели и най-тържествено ще побързаме да офейкаме.

— Без португалката ли?

— Е, Чарли, в бързината я забравих. Ще я вземем на буксир.

— Тогава първо ми направи една услуга. Я натъпчи носната си кърпа в устата на този великан.

— Защо? Че нали е вързан?

— Скоро ще се съвземе и ако има възможност да говори, не се знае какви неприятности може да ни създаде.

— Вярно. Ей сега ще му тикна въпросния парцал. Докато капитанът запушваше устата на вързания пират, аз се обърнах към останалите:

— Върнете ни всичко, каквото ни отнехте!

Нареждането ми бе изпълнено и след като пъхнах ножа и револверите си в колана, се почувствах отново толкова сигурен, сякаш се намирах на нашия „Вихър“.

— Тук държите някаква пленничка, нали?

— Да. Тя е пор-ту-ки.

— Доведете я!

Човекът, който ми отговаряше, изчезна зад статуите на божествата. Чух как изскърца някаква врата и после той се появи заедно с пленничката.

— Goeden avond — good evening, mesch’schurs!132 — поздрави ни тя на холандски и английски като хвана с ръце от двете страни краищата на дългата си рокля и направи много дълбок кникс.133

— Goeden avond, mejuffrouw!134 — отвърнах аз и като събрах оскъдните си познания по холандски, я попитах:

— U bent uit Nederiand?135

Капитанът ме погледна учудено, защото заговорих една португалка на холандски, но още от пръв поглед бях разбрал, че си имахме работа с холандка. Това широко червендалесто лице, тази възпълна фигура, правата руса коса, сините очи, големите длани и стъпала — невъзможно беше да вземеш тази жена за португалка даже и облеклото й да не беше типично холандско. Човек можеше веднага да се обзаложи, че тя бе от обслужващото съсловие. В никакъв случай не беше жена на богат португалски търговец. Тук сигурно ставаше въпрос за някакво недоразумение.

Щом чу родния си език, лицето й светна от радост и подавайки ми ръка за поздрав, тя попита:

— Bent U ook een nederlander?136