Край Тихия океан

Но револверът в ръката на Търнърстик изгърмя и монголецът рухна на земята. Тълпата се стъписа и така спечелих време да отворя портата и да се метна на гърба на коня.

— Кептън, напред! След мен, наляво, по речния бряг!

— Well, Чарли! Сега ще ме опознаеш и като ездач!…

Още през следобеда влязохме в Кантон, а на следващата вечер се намирахме вече на борда на „Вихър“ заедно с двата коня.

Там трябваше с часове да разказваме, а когато се отправихме към койките, за да спим, Търнърстик подхвърли:

— Чарли, ето това се казва да опознаеш страни и хора! Ами сега какво ще правим? Ще се оплачем ли в полицията?

— Най-разумно е да поразпитаме консула как стоят нещата и да постъпим така, както ни посъветва той.

— Нека бъде така, my old228 Кинг-лу-канг-ли-конг-ла-ло! А после веднага потегляме за Макао. Лесно можеш да се досетиш защо.

— Какво ще правим там?

— Какво ще правим ли? Странен въпрос! Естествено, че ще посетим нашата холандска госпожица.

— За да й благодарим за храбрата подкрепа, която ни оказа, когато се отбранявахме срещу пиратите ли? Това се казва идея! Идвам с теб!

Пиратите на Индийския океан

Първа глава Лов на хора

С параход на Пенинсюлър енд Ориентъл Къмпани бях пътувал от Суец до Цейлон и най-сетне бях слязъл в Поен дьо Гал. Уж престоят ми щеше да бъде кратък, понеже целта на пътешествието ми беше Бомбай, откъдето се канех да опозная Индустан, ала различни обстоятелства ми наложиха да остана там по-дълго. Спокойно можех да си го позволя, тъй като бях пълен господар на времето си.

Онзи, който измъчен от пламтящата жега над Арабското море, стъпи на земя като остров Цейлон, той се чувства и физически, и душевно така запленен, че му е много трудно да го напусне след кратък престой. Великолепната природа на острова е просто едно предизвикателство за науката а пък етноложките условия и дадености са толкова своеобразни, че човек не може да устои на своя вътрешен импулс да остане по-дълго за своите изследвания.

Намирах се на фара на Поен дьо Гал и се наслаждавах на великолепния пейзаж, който се беше ширнал под мен.

В пристанището лежаха на котва множество плавателни съдове, влизащите и излизащи кораби оживяваха картината. Сред тях се виждаха всички възможни видове и размери, като се започне от най-прекрасните европейски параходи, та се стигне чак до мизерните китайски джонки и сингалските пристанищни лодки с тяхната странна конструкция. Шведски и датски китоловни кораби, идващи от южното полярно море, тежки холандски тримачтови кораби с високи старомодни предстройки на носовете си, английски военни и търговски плавателни съдове, леки френски кораби, както и елегантни „американци“ с остър кил и такъв такелаж, който изисква голяма сръчност от екипажите, пристигаха и заминаваха или пък леко се полюшваха на котвените си вериги. Към тази гледка се прибавяше и голямото оживление, царящо на брега, който изцяло привлече вниманието ми.

Малки скалисти островчета, обрасли с кокосови палми и пандани, се издигаха от блестящата морска шир, набраздена от вечно надигащите се и търкалящи се вълни. Между тях се проточваха безброй коралови пояси, отделени От сушата с тесни водни ръкави, в чиито прозрачни талази плаваха червени и сини риби. Недалеч от брега лакоми акули се бяха сдърпали за трупа на умряло куче, разтворени мидени черупки блестяха в мокрия пясък, а многокраки рачета пълзяха нагоре по стръмните скали. Къщите и колибите на града закачливо се бяха изпокрили под короните на палмите и плодните дървета, а където чистите улици се простираха достъпни за човешките погледи, там можеше да се види царящото голямо оживление — пасящи зебу, работещи по строежа на канала слонове, които със своя ум и своята сила вършеха работата на десетина-двайсет души, чернокожи стражи, разхождащи се госпожици, до прозрачност бели деца на английски родители, заедно със своите дребни пъргави френски бавачки или с кльощави възпитателки от Лондон и меднокожи местни дойки, пушещи тютюн сингалски момичета и момчета, тежко и гордо крачещи мюсюлмани, пазарящи се евреи, окичили по себе си всевъзможни дреболии, очевидно без някаква стойност, малайци с плитки, дъвчещи бетел рачпути,229 будистки свещеници с техните дълги сернистожълти одежди, бръснати до голо глави и бради, английски мичмани, облечени в червени куртки, подрънкващи силно с тежките си саби, живописно красиви индуски девойки, украсили носове, чела, уши, ръце и крака с корали или със злато и скъпоценни камъни.

И всичко това бе потънало в омайващите аромати на юга. Слънцето се канеше да се потопи в морските вълни и обсипваше искрящата водна шир с пурпур и злато. Това беше такъв миг, който на човек му се иска да продължи часове.