Край Тихия океан

Докато погледът ми се рееше из околностите на фара, забелязах колона от местни войници, които се приближаваха до една стърчаща скала, врязваща се доста навътре в морето. Зорко охраняван, от двама въоръжени мъже, начело крачеше някакъв човек с вързани ръце, който, ако се съдеше по облеклото му, сигурно беше сингалец. Несъмнено тук ставаше въпрос за екзекуция и тъй като знаех колко живо съчувствие и какъв интерес проявяваше моят спътник към подобни сцени, направих опит да го изтръгна от неговите потресаващи наблюдения.

— Сър Джон Рафли!

Не последва отговор.

— Сър Джон Рафли! — извиках аз по-силно.

— Йес! — отвърна ми той без да откъсва поглед от златната рамка на пенснето си.

— Сър, няма ли да хвърлиш един поглед ей там насреща?

— Защо?

— Струва ми се, че се канят да блъснат едно същество във водата.

— Същество ли? И какво е то? Кон? Куче? Човек?

— Човек, сър Джон!

— Well, ами тогава го остави спокойно да се удави, Чарли!

Със същото усърдие той продължи да изследва пенснето си. Колоната бе стигнала вече до върха на скалата и там спря. Войниците образуваха кръг около вързания човек.

— Все пак ми се ще да узная какво ли престъпление е извършил този клетник — продължих аз, за да събудя любопитството на сър Джон.

— На теб направил ли ти е нещо?

— Не е.

— Good God,231 ами че тогава нека го удавят, Чарли!

— Но те са му вързали ръцете!

Явно налучках правилния подход, за да събудя съчувствието му. Той много мразеше всяко ненужно посегателство над личната свобода на човека.

— Вързан ли е? Zounds, това е жестоко, това е подло! В добрата стара Англия никой не би го направил.

— Съвсем си прав. Британците са благородни във всяко отношение. Когато екзекутират някого, те го оставят да умре поне без да го връзват. Я виж само колко многочислена охрана придружава този нещастник!

— Къде става това, Чарли?

— Ей там на онази врязала се в морето скала!

Сега той действително хвърли един поглед натам, накъдето му сочеше протегнатата ми ръка. Все още очаквах някоя твърде безразлична забележка, но този път се видях излъган, понеже десницата му бързо посегна нагоре, за да приближи пенснето до очите му и така да получи максимална яснота на разкрилата се пред него картина.

— Heigh-ho,232 нима е възможно!

— Кое?

— Ами този там да е Калади!

— Калади? Кой е той, сър Джон?

— По-късно ще разбереш. Сега трябва да се убедя, че действително е той.

Рафли взе своя чадър, разтвори го, опъвайки светлосивия му плат, завъртя няколко бурмички по кухата му двойна пръчка и после насочи, така образувалия се далекоглед, към мястото, където предстоеше да се състои екзекуцията.

— Чарли, да се обзаложим ли? — попита ме той след кратко мълчание, по време на което любопитството и напрежението, изписали се по лицето му, все повече нарастваха.

— За какво?

— Че този човек няма да се остави да бъде удавен. Залагам сто соверина!233

— А с кого се обзалагаш?

— С теб, разбира се!

— Сър, нали знаеш, че не се обзалагам!

— Well, наистина. Чарли, ти си чудесен човек, но все още не си станал съвършен джентълмен, иначе нямаше все да се опъваш, а някой път щеше да приемеш един или друг облог. Въпреки това ще ти докажа, че щях да спечеля.

Той пъхна два пръста в устата си и изсвири така, че този остър и пронизителен звук се разнесе надалеч. Чу го и осъденият. Дали познаваше сигнала на англичанина? С рязко движение той вдигна наведената си глава и погледна нагоре към фара. Рафли свирна още веднъж и размаха чадъра над главата си.

Резултатът беше много изненадващ. Най-неочаквано осъденият на смърт чрез удавяне се втурна напред, проби си път през кръга от войници, стигна до ръба на скалата и с главата надолу, се хвърли в морето.

— Виждаш ли, Чарли — подсмихна се Джон Рафли, — че щях да спечеля облога?

— Все още нищо не виждам. Та човекът сам се удави.

— Удавил ли се е? Ти да не си мръднал?

— Че какво друго е станало?

— Какво друго ли? Well, ей сега ще разбереш. Look at that!234

Ето че изплува на повърхността. Е, Чарли, какво ще кажеш сега?

— Бога ми, той е жив! Въпреки вързаните си ръце този обесник плува като риба!

— Като риба ли? Pshaw, твърде слабо сравнение. Искаш да кажеш като омар! Това е Калади, предишният ми слуга, най-добрият плувец и гмуркач надлъж и нашир из тези скучни острови, ала както изглежда доблестният мюдюрин,235 който го е осъдил, не знае това.

— Този човек е бил твой слуга? Значи затова познава сигнала ти, а?

— Така е. Впрочем, той трябва да е извършил нещо дяволски лошо, защото обикновено тези околийски управители оставят всеки местен туземец да се измъкне, стига само това да е някакси възможно. Та нали в крайна сметка и самите те са сингалци! Виж, вързаните ръце изобщо не му пречат, защото плува по гръб. Насочва се право към фара!

Иначе толкова мълчаливият англичанин изведнъж се беше оживил извънредно много. Следеше с голямо напрежение всяко движение на плувеца, размахваше ръце във въздуха, сякаш така можеше да му помогне и непрекъснато даваше обяснения, които изглежда смяташе за необходими.