Край Тихия океан

— Не, скъпи ми синко. Не смятаме да се съпротивляваме, а само малко да те позастреляме, в случай че ти хрумне да продължиш да ни досаждаш.

Човекът изпадна в страшно затруднение. В него се бореха чувството за дълг и страхът, който изпитваше от оръжията ни, но в крайна сметка изглежда страхът му надделя.

— Ти какво каза, сахиб, откъде си?

— От Англия.

— От Англистан, където живее великата кралица? Истината ли казваш?

— Да!

— И със сигурност ще отидеш при мюдюрина?

— Със сигурност.

— И няма да ни измамиш?

Лицето на Рафли просто сияеше от удоволствие. Той поглади бакенбардите си по такъв начин, който неоспоримо доказваше отличното му настроение.

— Аз съм махараджа от Англистан, а ето този сахиб е още къде-къде по-голям махараджа от Германистан. Ако не вярваш, ще ти го докажа. Можеш ли да четеш?

— Да! — увери го човекът, макар че сигурно не познаваше нито една буква. Несъмнено отговори така, само за да внуши на подчинените си необходимото уважение.

Сър Джон бръкна в джоба си и извади някаква сгъната хартия. Беше листът за ястия, който беше взел от хотел „Мадрас“. Подаде му го с думите:

— Ето, чети!

Човекът пое листа, допря го до челото си, после със сериозен и важен вид втренчи поглед в него и раздвижи устни, сякаш четеше. След това пак го сгъна най-грижливо, притисна го до гърдите си и го върна на англичанина.

— Сахиб, ти каза истината. Вие двамата сте махараджи от залеза на слънцето. Ето тук е написано. Мога да ви пусна да си вървите, понеже вече знам, че сигурно ще отидете при мюдюрина, за да ме извините и да му кажете, че съм оставил осъдения да избяга само защото е твой слуга и следователно имаш правото да се разпореждаш с него.

Почти поздравявайки, той сложи длани върху гърдите си, после се обърна към своите бойни герои и като се спуснаха от платформата, всички те поеха към града. Насъбралата се любопитна тълпа лека-Полека се разотиде.

Откъм пристанището долетя някаква странна и монотонна песен. Тя се носеше от необичайно голям китайски кораб, чийто котвен шпил въртяха петима мъже, за да вдигнат голямата котва. Същевременно те отмерваха такта на крачките си с обичайната за подобни случаи песничка „тиен омма омма тиен воозинг“.

Рафли побутна пенснето си по-близо до очите и внимателно разгледа плавателния съд.

— Чарли! — обади се той.

— Сър Джон!

— Да се обзаложим ли?

— Да се обзаложим? За какво?

— Че капитанът на тази джонка или си е загубил акъла, или пък плава под твърде съмнителен флаг.

— Защо мислиш така?

— Ти не си моряк и ти липсва поглед за такива неща. Виждал ли си някога джонка с три мачти?

— Не.

— Ами с такива необикновени платна и странен такелаж?

— Че какво им е толкоз странното?

— Смесицата от китайски и американски начин на изработка, както и съотношението между височината на различните мачти. Как така бизанът240 е по-висок от гротмачтата и фокмачтата? И за какво му е този дълъг шпир241 с двоен фордун?

— Наистина е необичайно! По вида на фордуна може да се направи заключението, че този плавателен съд има триъгълни платна, за да се движи по-лесно и по-бързо срещу вятъра, а ми се струва, че мачтите му имат споменатата височина, защото с постепенното увеличаване на броя и размерите на платната отпред назад се е целяло да се постигне по-голяма бързина, на което обаче никак не подхожда конструкцията на корпуса, наподобяваща твърде много формата на буре.

— Чарли, в морското дело те мислех за лаик, но ти наистина имаш верен поглед за неща, които обикновено се изплъзват от окото на сухоземните плъхове. Тази джонка е едно нескопосано подражание на бързите американски платноходи и за нищо на света не бих й се доверил по време на някоя хубава буря.

— Този странен вид и такелаж сигурно има някакво предназначение, което не разбирам.

— Естествено! Нека прибавим към всичко това и факта, че този плавателен съд вдига котва, за да отплава в открито море тъкмо сега, когато приливът все още продължава! За да постъпва така, капитанът сигурно има всякакви други, но не и навигаторски причини. Залагам сто соверина, че има нещо нечисто или в главата му, или под дъските на неговата палуба. Участваш в облога, нали?

— Никога не се обзалагам.

— Ами заложи поне десет лири срещу моите сто!

— Сър, и това няма да стане!

— Действително ли не желаеш? For shame,242 Чарли, засрами се! Цяло нещастие е, че иначе си толкова мил и разбран човек, а никога не се съгласяваш да приемеш един облог. Ти и през целия си живот няма да успееш да станеш истински джентълмен, а тъй като това страшно ме ядосва, ще гледам някой път да те принудя да се обзаложиш за нещо. Виждаш ли онзи испански параход? Нима и той също се кани да излезе в открито море?

— Едва ли. Сигурно ще вземе китаеца на буксир, за да го измъкне от пристанището срещу течението.

— All right!243 Той застава пред него, а ето че сега китаецът ни показва кърмата си. Можеш ли да видиш какво име носи?

— Не.

— Тогава ще трябва да си помогна с моята чадър-лула.

Той взе любимия си предмет, нагласи лещите на далекогледа и погледна през него към джонката.