Край Тихия океан

Прилепили здраво гърбовете си един в друг, ние се закатерихме бавно нагоре. Бяха ни взели оръжията, но разполагах с ножа си. Все пак се придвижвахме по-бързо, отколкото бях очаквал от капитана.

— А сега, колкото е възможно по-тихо! — подхвърлих на Търнърстик, когато се озовахме на някакви си две-три педи от горния край на „комина“.

Съвсем безшумно подадохме глави и се измъкнахме навън. Изправил гордо глава и с гръб към нас Кианг-лу стоеше сам на платформата и изглежда с интерес наблюдаваше светлия лунен пейзаж, разкрил се пред очите му отвъд пропастта.

— Да го блъснем долу! — прошепна ми капитанът.

— Не, това би било подло убийство. Ей тук са оставили въжето. Ще го вържем и след като измъкнем жена му, ще го свалим долу. После ще го предадем на властите.

— Неговата жена ли? Че това неговата жена ли беше?

— Разбира се.

— Слушай, Чарли, този негодник заслужава нещо повече от едно нищо и никакво предаване на властите, защото не е изключено да го пуснат да си върви. А нали ние сме чужденци! Този човек би трябвало…

В гнева си Търнърстик непредпазливо тропна с крак. Кианг-лу светкавично се обърна и ни видя. . — Кой…?

От уплаха думите му заседнаха в гърлото.

— Не ти ли казах, че ще те накажа? — попитах го аз.

— Как се изкачихте? Хора ли сте или призраци?

— Хора, но по-добри и по-умни от теб. Предаваш ли се?

Вместо отговор той сложи длани около устата си и нададе пронизителен вик. Отдолу му отговори многогласен рев.

— Да се предам ли? — викна ми той. — Вие и сега сте загубени, също както и преди! Не чувате ли, че моите хора се връщат?

Вече наистина трябваше да действаме.

— Докато дойдат, ти ще си в ръцете ни!

С тези думи аз се втурнах към него. Той стоеше съвсем близо до края на платформата, а не биваше точно там да приема борбата. Ето защо с мощен скок Кианг-лу се хвърли срещу мен, при което гърдите му срещнаха юмруците ми и олюлявайки се, той отстъпи крачка назад. В същия миг Търнърстик също замахна и с железния си юмрук така го удари по главата, че негодникът съвсем изгуби равновесие — последва пронизителен и ужасяващ вик и Кианг-лу падна заднишком от ръба на скалата право в пропастта.

Със затаен дъх аз наострих слух. До нас достигна глухият шум от удара на тялото му — всяващият ужас пиратски главатар бе стигнал дъното й и там сигурно беше станал на кайма.

— Чарли!

— Кептън!

— Той падна!

Капитанът беше толкова изплашен, сякаш бе извършил най-страшното престъпление.

— Да, отиде при своите жертви, където му е мястото. Кептън, няма нужда да имаш някакви угризения на съвестта! Първо, ти не го блъсна нарочно долу и второ, той многократно е заслужил смъртта си.

— Well, сигурно си прав. Но все пак човек изпитва дяволски неприятно чувство, когато… бррр!

— Хайде, бъди разумен и не забравяй, че неизбежната самоотбрана е разрешена и от Божиите, и от човешките закони. Я виж, ей там долу стоят шестимата заедно с джиахура. Не могат да се изкачат, понеже Кианг-лу пак е издърпал стълбата.

— Значи сме обсадени.

— Няма значение! Нека преди всичко измъкнем жената!

— Как ще стане тази работа?

— Много лесно. Ще те спусна долу. Ти ще вържеш въжето под мишниците й, но така, че да може да диша. После ще издърпам първо нея, а после и теб.

— Става — come on!226

Въжето беше здраво. Можехме да му се доверим. След няколко минути си бяхме вече свършили работата и изтощената от глад и жажда жена лежеше при нас на платформата.

— Кои сте вие? — попита ни тя.

— Християни сме, също като теб.

— Къде е мъжът ми?

— Не е тук, а не си е и у дома. Отиде далече и ти дълго време няма да го видиш.

Свежият и чист въздух й оказа такова въздействие, че тя изгуби съзнание.

Вече можехме да насочим цялото си внимание към обсадилите ни разбойници. Те не бяха наясно какво можеше да означава разнеслият се вик, защото платформата бе толкова широка, че нямаха възможност да ни видят.

— Кианг! — разнесе се отдолу гласът на джиахура.

— Лу! — отвърнах му.

— Какво желаеш, господарю?

Без съмнение той ме мислеше за Кианг-лу. Опитах се да имитирам гласа на мъртвия им предводител.

— Аз ли? Нищо! Кой извика от отсрещната страна на пропастта?

— От отсрещната страна ли? Че не беше ли ти?

— Сигурно е бил някой лунг-ийн. Я проверете отсреща какво означава това!

— Едва ли ни застрашава някаква опасност, иначе той пак щеше да извика.

— Ти не чу ли заповедта ми?

— Чух я и се подчинявам!

Той се отдалечи и останалите го последваха.

— Чарли, тръгнаха си. Как го постигна? — попита ме Търнърстик. Обясних му. Изчакахме докато пиратите изчезнаха долу в клисурата, а после започнахме да се спускаме. Прегърнах жената с едната си ръка през кръста и слязох с нея по стълбата до перваза. Търнърстик ме последва и след това закачи стълбата на долните куки. Така се озовахме долу при купчината камъни, където пак скрих стълбата.

— Къде ще ме заведете? — попита жената, която беше дошла в съзнание.

— В жилището ти, при твоята дъщеря Киунг227 — отвърнах й аз.

— Ти познаваш ли я?

— Да. Тя много плака за теб и сигурно ще е много радостна пак да те прегърне. Ще можеш ли да вървиш?

— Не.

— Тогава ми позволи да те нося!