Краят на империята

Имаше още една полза от проекта „Сук“ и тя бе, че Ричардс организира изграждането на неголяма вербовъчна служба. Чрез нея той откри и нае най-добрите изследователи за своя проект, което означаваше и най-добрите учени, с които на този етап разполагаше човечеството. Но освен че бяха най-добрите, те трябваше да отговарят на още две условия. Първото бе, че всеки от участниците трябваше да е ерген, или ако е семеен, семейството му да пътува с него и да бъде готово да прекъсне връзката си с останалите си роднини. Второто, всеки от тях трябваше да има някаква малка тайна. Ненаказано престъпление, перверзни сексуални интереси, непопулярни политически възгледи, алкохол, наркотици или, в най-добрия възможен случай, да е мизантроп. На тези хора Ричардс разчиташе да довършат научните изследвания и разработки върху АМ2. За своя станция той избра и закупи Първа база на Деймос. Каза на Остин, че там ще се извършват проучванията върху частицата X. Не съществуваше никаква опасност от изтичане на информация към конкуренцията, тъй като на Деймос щяха да се допускат само подбрани служители на Баргета, а всички останали лаборатории щяха да работят върху конкретни, ограничени проблеми.

И накрая най-важното, операция „Сук“ щеше да е скритата банка за финансиране на Кеа. Разбира се, щеше да има контролни органи. Но денят, в който един опитен инженер няма да знае как да заделя средства от финансите на компанията, щеше да е денят, в който ще угасне Слънцето. Особено когато операция „Сук“ бе забулена в такава изключителна секретност.

Изминаха шест години. Кеа си оставаше един от най-добрите и верни приятели на Остин, инженер, изцяло отдаден на работата си. На първо място в кариерата му естествено беше организацията на операция „Сук“. Тъй като той бе единственият, който знаеше крайната цел на проекта, налагаше се да посещава всички лаборатории и да се запознава с всички доклади, при това колкото се може по-често. Това му създаде репутацията на вглъбен и отговорен управител, както и на човек, радващ се на всеобщо уважение, тъй като не пропускаше нищо да премине покрай него. Но уважението не заместваше недостига на сън и липсата на възможности за отдих и разпускане.

Второ, Кеа все така помагаше всеотдайно в работата на Остин. Нещо повече, постара се да оставя впечатлението, че всъщност той е човекът, управляващ делата на династията. На Остин започнаха да гледат като на плейбой и дилетант. И Кеа окуражаваше своя приятел да подхранва този имидж. Пътувай. Откъсни се от работата. Развличай се. Търси други приятни занимания. Ако се заровиш в тези досадни документи като мен, кой ще гледа нещата в перспектива?

Внимаваше да изглежда така, сякаш Остин взема решенията, и не възразяваше, когато някои от идеите му изглеждаха обречени на провал. Кеа беше добър мениджър, но не забравяше колко параноични и егоистични могат да са некомпетентните хора. Последното, което му трябваше, бе да го уволнят точно сега. Разбира се, на неговото ниво това щеше да стане с формулировката „освободен, за да отдаде повече време на интереси отличен характер“.

Когато пътуваше, стараеше се да е инкогнито. Имаше хора, с които трябваше да се среща и които нямаха нищо общо с компания „Баргета“. Понякога пътуваше под фалшиво име и с фалшиви документи. Една от любимите му легенди бе на X. А. Рашид, в почит на Бъртън и Шехерезада. Някои хора посрещаха това име с усмивка — и Ричардс си отбелязваше мислено, че са подходящи за вербуване.

В преобладаващата си част новите му познати и приятели бяха извън бизнес средите. Политици. Хора, с интереси в търговията, някои прекрачили закона. Винаги беше готов да подпомогне някоя политическа кампания, независимо от възгледите на партията. Постепенно постави под свой контрол част от поземлената собственост на Ганимед. Освен това притежаваше и една четвърт от Луната. Върху своя земя построи малък, свръхсекретен индустриален парк, а сетне и имение, каквито притежаваха богаташите.

Всъщност Кеа вече беше точно такъв. Не само заради щедрата заплата и достъпът до фондовете на проект „Сук“, но неговите нови приятели му бяха предложили съвети и помощ. Кеа играеше на пазара по всички легални и нелегални начини, стига участието му да оставаше в тайна. Рано или късно щеше да има разследване, но дотогава той или щеше отдавна да е умрял, или изчезнал, вън от лапите на закона.

После дойде пробивът — няколко месеца след началото на новия век се завърна поредната експедиция. Не от звездите, а от задния двор на самата Слънчева система. Отвъд Плутон, отвъд района, за който някога се смяташе, че е седалище на невидима единайсета планета. Там се натъкнаха на метеорит с диаметър около километър, закачиха го на буксир и го докараха обратно. Корабният капитан докладва, че в района има още много подобни скални отломъци.