Краят на империята

Тамара понечи да каже нещо, но се сепна. Изглежда се зачуди над думите му, но после продължи:

— Поне Остин не беше толкова глупав като мен. Ти изчезна, но се появи отново и животът ти даде втори шанс. Това не важи ли за всеки от нас?

Той я улови за ръцете и я целуна — не братски, но без излишна страст.

— Разбира се, че е важно. Знаеш ли… не съм те забравил. — Кеа се надигна и я подхвана кавалерски за лакътя. — Сега вече имаме достатъчно време, за да се опознаем истински. Виж… веднага щом се върна от моето… служебно пътуване, ще ти се обадя. Може да вечеряме заедно. Има много неща, за които да си говорим.

Той я отведе на регистратурата. Тамара не сваляше очи от него. Успя да изпише на лицето си усмивка. Той й отвърна. Тя доближи бавно вратата и я отвори. Погледна през рамо към него. Кеа все още се усмихваше. Тя пристъпи навън и вратата се затвори със свистене. Миг преди звукът да секне, Кеа се разсмя.

Суров, презрителен смях. След това я забрави.

Кеа Ричардс напусна човешките селения. Заедно с кораба, на който така и не бе дал име. Пое по своя лъкатушещ път през галактиката към Съзвездието Алва. Към лелеяната непоследователност. Към междузвездния мрак, на чийто фон веднъж бе виждал да пламтят искри, като падащи звезди в безлунна нощ.

Когато наближи, той промени курса. Премина през непоследователността в онази, другата вселена от чернота и различни цветове. Намали на четвърт тяга, използвайки навигационната система за полет без ориентири, импровизирана навремето за първи път от Мърф и доктор Фалзур.

На носа на кораба бе монтиран дистанционен детектор. Той подаде сигнал. Приближаваше някакви междузвездни отломки. Може би не по-големи от половин метър в диаметър. Но това беше Антиматерия Две, напълно достатъчна, за да унищожи малкия кораб, на който се намираше. Кеа изключи двигателя, премина на вторичния двигател „Юкава“, после спря напълно захранването и остави инерцията да го приближи до парчето Антиматерия Две.

Погледна друг прибор и почувства надежда. Инструментът регистрираше всеки обект, който се удря в обшивката на кораба, и бе достатъчно чувствителен да долови дори лек земен ръмеж. Даже още по-малки обекти. Приборът показваше, че корабът му е понесъл доста удари от микроскопични частици след навлизането си в тази безумна вселена. Без странични ефекти за кораба.

Сега вече дистанционният детектор подаваше постоянни сигнали. Ричардс се прехвърли на друг пулт. Пъхна ръцете си в дистанционните ръчки на манипулаторните ръце и се съсредоточи върху управлението. От един люк точно под носа на кораба се подаде сонда. Клещовидна ръка. Още една модификация на Кеа. Перископ. Облицован с Империум X. Докато работеше с непознатите прибори, по челото му избиваше пот. Ако допусне дори най-малка грешка, ще отиде напразно не само целият му труд, но ще изгуби и живота си. Ако Империум X не бе в състояние да го екранира от въздействието на АМ2, всичко щеше да завърши с мощен взрив.

Датчиците на сондата потвърдиха, че клещите са прихванали отломъка. Притворил очи, очаквайки всеки миг да го сполети гигантски взрив, той затвори клещите. И този път не последва нищо.

Вече беше гордият притежател на парче Антиматерия Две. Приближи манипулаторната ръка към люка и я прибра вътре. Вътрешността на малкия хангар също бе облицована с Империум X. Той включи двигателя и корабът премина към свръхсветлинна скорост, отдалечавайки се от непоследователността. Ето го мигът на пълната победа. Точно сега, преди последните изследвания, преди разработките да бъдат завършени, Кеа Ричардс знаеше, че вече е господар на вселената.

Краят на света дойде след по-малко от година, с два катаклизъма. Между катастрофите имаше по-малко от месец. Първата стана водеща новина на всички емисии в Слънчевата система. Гигантски взрив на Деймос. Луната сега бе полуразрушен астероид като Фобос. Нещо невероятно. Луните не се саморазрушават. Деймос не беше заселена, с изключение на три или четири кратера от Първа база. Изплуваха нови и нови факти. Оказа се, че всъщност Деймос е доста заселена. Няколкостотин мъже и жени работели в секретен комплекс от лаборатории около старата Първа база. Станцията принадлежала на компания „Баргета“. Нови протестни викове. Бяха загинали няколкостотин човешки същества. Някой трябваше да плати.

Репортери и оператори обсадиха щаба на компания „Баргета“. Представител на Отдела за връзки с обществеността запелтечи набързо подготвено изявление. Да, лабораторията е част от изследователска програма на компанията. Не, той не може да каже над какво работят, освен че става въпрос за космически кораб. Не, Остин не е в течение на случилото се. Специалисти от „Баргета“ вече се опитвали да изяснят причината за катастрофата. Без повече коментар. Журналистите издириха и Кеа Ричардс. Той заяви, че няма какво да каже. Няма представа и какво може да е станало.

— Какво е причинило взрива? — крещеше Баргета.