Краят на империята

Това незабавно му спечели поддръжници. Повечето от тях идеха от компании, които зависеха от постоянния транспорт на стоки. Всички негови конкуренти в транспортния бизнес обаче скоро просто престанаха да съществуват.

Сега дойде време на сцената да излезе тежката артилерия. Самите правителства. Те виждаха в Кеа Ричардс заплаха. Поискаха да сподели знанията си за тази чудна машина с всички останали, заради доброто на човечеството. Ричардс отказа. Човечеството, заяви той, ще печели достатъчно добре и от „Клайв, Анон“. Бяха издадени заповеди за арестуването му. Една от тях дойде от незабележимата провинция Рус, друга от Синалоа, все места, където с пари и власт можеше да се купи всичко. Адвокатите на Кеа информираха съдилищата, че Кеа не възнамерява при никакви обстоятелства да се яви там, тъй като не биха могли да гарантират живота му.

Добре тогава, ще бъде арестуван на Ганимед и екстрадиран. Неизвестна организация била готова да предостави свои въоръжени части. На този етап бесовете, погнали Кеа, установиха, че кредитите, инвестирани от него в ганимедските политици, са били похарчени добре. Политиците заявиха поддръжката си за Ричардс и той остана на свобода. В капана — поне засега — на малкия Ганимед. Но какво от това, след като имаше достъп до своите кораби, а чрез тях до всяка точка на галактиката. И на много други галактики.

Правителствата предприеха следващата стъпка. Предложиха конфискация на корабите му. Някой посочи, че няма да е никак лесно да бъде пленен кораб, който надхвърля по параметри всички използвани понастоящем летателни средства. И как, по-точно, предлагаха да бъде извършено това в открития космос? Постепенно бюрократите бяха принудени да се съгласят, че „Спри, в името на закона“ изглежда малко нелепо между планетите, а какво остава между звездите. Носеше се слух, че някой ги е подпомогнал финансово да вземат подобно решение.

Появи се ново предложение — да въоръжат корабите на отделните държави. Думата отново взеха адвокатите на Ричардс. Те припомниха, че според международното право никой не може да извършва военни действия и изследвания в космоса. Второ, и което бе по-важно, корабите на Кеа вече бяха въоръжени. Това беше факт — Кеа бе закупил няколко малки лунни шлепа, беше ги оборудвал с АМ2 двигатели, бе поставил в носовете им бойни глави и дистанционни детонатори и бе адаптирал за управлението им стандартни роботи от комерсиалните линии. Всеки от неговите звездни кораби получи по една от тези гигантски ракети. Сега вече те бяха оборудвани със зъби като акули. Освен това звездолетите получиха зенитни оръдия, монтирани в товарните хангари.

Какво пък — не се предаваха противниците — корабите му ще бъдат арестувани, когато се приземят на планетите. Адвокатите на компанията припомниха хладно, че ако в някой град бъде издадена подобна заповед за арест, той и областта му мигновено ще влязат в черния списък. Всяка употреба на сила ще доведе до печални резултати. Усилията да се заобиколи законът пък щяха сами по себе си да се сметнат за противозаконен акт. На силата щеше да бъде отговорено със сила. Възцари се неспокоен мир. Той бе подпомогнат и от слуховете, че звездолетите на Ричардс били минирани и при опит за похищение щели да се взривят.

Изглежда обаче имаше и такива, които не вярваха. Защото, докато един от корабите на Ричардс очакваше разрешение да стартира от космопорт Иксион — на най-развития свят на Алфа Кентавър, — корабът, космопортът, както и част от града внезапно изчезнаха, погълнати от страховита експлозия. Враговете на Ричардс веднага опитаха да се възползват от това — ето, двигателите му са несигурни и употребата им трябва да бъде забранена, а самият Кеа — изправен пред съда. Кеа бе разтревожен не на шега, но в този момент се появи аматьор радиолюбител с интересен запис на разговор между кораба и диспечерската кула. По време на разговора се чуваха викове, възгласи, възражения, накрая изстрели и после тишина. Критиците получиха поредния си урок. Но това бе предупреждение и за Кеа.

Стараеше се да преглежда лично списъците с наетите от компанията служители и да задържа само абсолютно лоялните и тези, които бяха квалифицирани в някои редки области. Най-верните си последователи използваше за лична охрана и обезопасяване на имението. Други бяха включени в специализирана група за издирване и убийства. Пратиха ги да търсят тези, които бяха наели похитителите. И ги намериха — жената и нейния син, стоящ на кормилото на „Космически пътища“. По някакъв необясним начин един гравивлекач изгуби контрол и падна върху частно имение на изолиран, малък егейски остров. Без оцелели наследници, „Космически пътища“ започна да губи позиции. За да е сигурен, че бароните разбойници и техните главорези са получили посланието, Кеа нае още хора за охрана. Тези имаха нова задача — да опазват неговите космонавти. Всеки, който дръзваше да влиза в пререкания с екипажите му, независимо дали се хранеше от ръката на бароните, или бе обикновен уличен престъпник, бе залавян и подлаган на „грубо превъзпитание“.