Краят на империята

Ако е така, тогава пътят им до Сектор Алва няма да е много дълъг!

О, стига, ядоса се той. Това са глупости. Празни предположения. Няма професионалист в цялата Империя, който да е на такова равнище. Който би могъл…

И ето че го споходи нова смразяваща мисъл.

Стен би могъл да е този човек!

Да. Сам, или в съдружие с някой от неговите помощници, например Алекс Килгър. Или онази жена, неговата любимка, говорителка на борите. Как й беше името?

Дали точно тя не е проникнала в имението?

Не. Това е нелепо.

Дали…

Стен несъмнено бе най-способният му служител. Беше успял да надмине дори стария воин, майстора на шпионажа Йън Махони. Като противник той щеше да е стотици пъти по-опасен.

Стен не би се затруднил да проникне в Аръндел.

Така е.

Но Стен е мъртъв.

Мъртъв ли е наистина?

Лудост е да се мисли друго.

Още една смразяваща мисъл. Какви са доказателствата за смъртта му? Труп няма. Нито свидетели.

Да. Но имайки предвид обстоятелствата, бягството е невъзможно.

И пак — дали наистина е невъзможно?

Призля му. Усети убождания, като от пустинни трънаци.

Императорът бе споходен от внезапното прозрение, че всичко това е някаква сложна игра.

Стен беше жив.

Той въздъхна. Какво да направи?

За първи път през дългото си царстване Вечният император не знаеше как да постъпи.

Книга пета Краят на играта

38.

— Всички системи функционират нормално. След двайсет секунди навлизаме в региона…

Има един момент, който спохожда всяко разумно същество. Когато моралните задължения се сблъскват с инстинкта за оцеляване, в сенчестия свят на решения и действия.

Миг на колебание между лъжата и саморазрушителната истина. Между страданието на мнозина и моралния дълг към неколцина.

Теолозите го наричат „свободна воля“.

Не съществува научен термин за този момент, макар че медицината е в състояние да проследи с точност механизмите на вътрешната борба.

При хората надбъбречните жлези започват да отделят повишено количество адреналин. Органи като сърцето и белите дробове усилват дейността си. Покачват се телесната температура и кръвното налягане. В мускулите и мозъка се увеличава нивото на кислорода. Клетките, предназначени за борба с инфекция, приготвят оръжията си, за да отбият атаката. В крайния стадий преустановяват функцията си отделителните органи — за да намалят опасността от зараза, в случай че нещо проникне в тялото. Кожата се стяга, готова да отбие оръжие. Потните жлези изхвърлят навън течности, докато охладителните системи преминават в режим на готовност. Изпотяването действа и като смазка между крайниците и торса. При мъжа скротумът се прибира и тестисите се повдигат нагоре, намалявайки обема си и увеличавайки здравината.

Така поне твърди науката.

Стен би казал, че всичко това е само обикновен, животински страх.

Беше сам на малкия мостик на такткораба, втренчил очи в единствения монитор. Гледаше как насред космоса валят пламъци. Никога не беше виждал нещо, подобно на Сектор Алва.

Механичният глас отново проговори:

— Навлизане в региона след десет секунди…

Математичната част на ума му — тази, която освен това се занимаваше с поезия и музика — оценяваше красотата. Малко чудо на мястото, където се допират две вселени.

Ала душата му не съзираше нищо друго, освен дупка към ада.

— Навлизане след девет секунди — обяви гласът от говорителя.

Стен наблюдаваше как една малка комета се носи към непоследователността. Към нея се стрелнаха огнени пипала. Обгърнаха я. Кометата се разпадна с такава сила, че върху монитора блеснаха ярки светлини.

Стен следеше това, което става вътре в него. Опитваше се да овладее страха. Търсеше опора в рационалната част на съзнанието си.

— Навлизане след осем секунди — прокламира гласът.

Стен не се страхуваше, че може да сподели съдбата на кометата. Всъщност… ако трябва да е честен… страхуваше се, но съвсем малко. Такткорабът — както и всяка част от него, която би могла да встъпи в допир с антиматерия — бе облицован с Империум X в една от корабостроителниците на Ви. На Вълчите светове имаше огромни запаси от този материал.

На теория би трябвало да премине безпрепятствено през отвора към другата вселена. Вече беше пратил сонда и тя се бе върнала без повреди.

Тогава… каква е причината за страха? Опасения, че там може да има пост на Императора? Системи, охраняващи неговото съкровище? Не. Стен вече се бе справил с тези препятствия и вярваше, че няма да има повече.

— … седем секунди…

Стен се опита да прати ума си оттатък, заедно със сондата, да си представи какво е от другата страна. В една напълно различна реалност. На място, където не е желан. Където всяка, дори най-нищожната частица, ще бъде негов враг.

И той ще е напълно… сам.

По-самотен от всяко друго човешко същество. С едно изключение.

Вечният император.

— … шест секунди…