Краят на империята

— За момента благодарение на действията ми силите на Императора са разхвърлени навсякъде из звездната карта. На няколко пъти успяхме да го принудим да гони собствената си опашка, но едва ли ще продължава още дълго. За момента са ми нужни две неща. Резерви. И благоприятна възможност. Без първото ще е трудно да се възползвам от второто.

— Смятате ли, че подобна възможност ще ви се удаде? — попита Моши-Камал.

Стен изглеждаше, сякаш е потънал в дълбоки размишления после кимна.

— Без съмнение — излъга той. — Рано или късно все нещо ще се случи — нещо, от което да извлечем полза.

— И ние бихме искали да сме там — заяви Соейзи. — Това… същество вече е непоносимо за нас.

— Принуждава ни да се превърнем в негови безволеви слуги — добави Моши-Камал. — Тъпче ни. Загиновите имат дълга памет. Всички ние произлизаме от хора на труда. Класата на потисниците ни натика в тъмни дупки, пълни с опасни машини.

— Това е вярно — присъедини се Труиз. — Всички наши предшественици са избягали от някой деспот. Не можем отново да се обричаме на живот, от който сме бягали.

— Знаете ли — просъска Соейзи, — че той дори се представя за божество? Има последователи, които твърдят, че бил свещено творение. Искат да вдигнем в градовете си храмове. Това е толкова… отвратително!

Стен реши, че коментарът е излишен, вместо тона огледа присъстващите.

— Значи ще се присъедините към нас… без да се подсигурявате?

— Без никакви условия — потвърди Моши-Камал. На ваша страна сме.

— И може би ще успеем да решим първия проблем добави Соейзи.

— Как по-точно?

— Ами, за резервите — заговори Труиз. — Предполагаме, че разполагате с повече жива сила, отколкото кораби и оръжия?

— Правилно — кимна Стен.

— Но сигурно си давате сметка, че притежаваме хиляди фабрики — оставени ни от Вечния император, чието предназначение беше да се строят кораби и произвеждат оръжия.

— Зная, разбира се — рече Стен. — Чух обаче, че повечето били затворени. Вероятно машините са ръждясали и излезли от употреба.

— Само част от тях — отвърна Моши-Камал. — Повечето са в отлично състояние. Едно от предимствата и недостатъците на загиновите. Не можем да гледаме как една машина се разпада и отива за скрап.

— Хората останаха без работа — обясни Соейзи. — Но въпреки това поддържаха фабриките.

— Да не искате да кажете, че заводите и фабриките ви са само консервирани? И че е достатъчно да пратите разпореждания и веднага ще започнат да произвеждат оръжия?

Пипалцата на Труиз помръднаха от задоволство.

— Можем да започнем производство до една И-седмица — рече тя. — Събирайте войниците си.

Сега вече Стен се нуждаеше само от подходяща възможност.

Бледият, строен грб’чев се извисяваше над Синд. На темето му аленееше голямо петно, сочещо повишено любопитство.

— Молбата ви е доста необичайна — рече той. — Малко хора са идвали на това място.

Синд погледна към ниската постройка, чиито огледални стени отразяваха заобикалящите я градини.

— Не разбирам защо е така — рече тя. — Мястото е толкова красиво.

Грб’чевът натисна едно копче и вратата се плъзна встрани. Той придружи Синд вътре.

— Сър Кайс обичаше красотата — рече. — И много добре я разбираше.

Синд се усмихна едва забележимо.

— Научих за тази особеност на сър Кайс от моите изследвания — призна тя. — Той е бил доста сложно същество. Дори за един грб’чев.

— Дори за един грб’чев — съгласи се придружителят й. — Но това ме връща на първата ми забележка. В нашата култура сър Кайс е герой. Неговата интелигентност, изобретателност и предприемчивост вече са придобили митични характеристики. Превърнахме неговата стара щабквартира в музей. В място за поклонение в известен смисъл. — Синд и нейният водач прекосяваха фоайето. — Но според мен само същество от нашата култура би могло да оцени сър Кайс.

— В такъв случай приемете извиненията ми от името на моята раса — рече Синд. — В края на краищата едва ли някой ще спори, че грб’чевите са едни от най-интелигентните същества в Империята.

— Това е вярно — съгласи се нейният придружител. Очевидно в този момент скромността е излишна.

— А сър Кайс несъмнено бе най-умният грб’чев за своето време — допълни Синд.

— Някои дори твърдят, че това е така за всяко време.

— В такъв случай как едно разумно същество — особено студент като мен — да не поиска да се запознае от първо лице с мястото, където е живял и работил сър Кайс?

— Вие сте много умна млада жена — отбеляза придружителят. Те свиха по коридора и пред тях се отвори нова врата. Озоваха се в библиотеката, в другия край зад монитор бе седнал човек.

— Това е един щастлив ден за вас и вашето изследване — обяви придружителят, забелязал присъстващия. — Както казах преди, малцина човеци споделят интереса ви към сър Кайс. Един от тях работи в нашия музей. И за моя изненада посещението ви съвпада с деня, когато е на работа. — Придружителят потупа човека по рамото. Мъжът се обърна. На лицето му грееше любезна усмивка.

— Мис Синд, позволете да ви представя един от нашите старши научни сътрудници… сър Лагут.

Лагут се надигна и протегна ръка. Двамата се здрависаха.