Краят на империята

— Абсолютно — потвърди Сен. — Не бих искал да се тупам по рамото, но това е една от най-добрите работи, които сме свършвали някога.

— Съществата не разбират — рече Мар, — че първата и единствена тайна на тържествената вечеря е да се подготви домакинът.

— Малко кухненско вълшебство — кимна Сен. — Всеки път се получава.

Водачката на загиновите забоде за пореден път вилица във вкусното ястие пред нея. Гледаше го, сякаш се питаше дали тялото й може да побере още. Вилицата продължи обратния си път и хапката изчезна в устата й.

Тя затвори очи. Истинска скулптура на наслаждението. Вкуси. Хммм.

Когато ги отвори, Стен й се усмихваше.

— Пъррр — оригна се тя. — Извинете, но просто не мога да побера повече.

— Мисля, че нашият майстор готвач е готов да ви прости — кимна Стен. — Доста се постарахте.

Той огледа залата. Мар и Сен бяха преобразили мрачното борско помещение в истинско чудо с множество цветя и приглушени светлини.

Останалите гости също изглеждаха покорени от атмосферата.

В продължение на два часа Сен и Мар управляваха керван след керван от вкусни ястия. Независимо дали бяха предназначени за хора или извънземни, те бяха посрещани с еднакъв ентусиазъм.

Вече всички присъстващи се подпираха с лакти или техните чуждоземни еквиваленти — на масата. Разговаряха оживено, сякаш бяха стари приятели.

Като капак Мар и Сен бяха разпечатали сувенирни менюта за всички членове на загиновската делегация.

— Винаги го правим — съобщи Мар. — Съществата обичат да показват вкъщи колко добре са си прекарали. А това е и чудесна реклама за нас.

— Не е реклама, Мар — поправи го Сен. — Не и в този случай. Спомни си, че вече сме революционери. Военният термин е пропаганда.

— Същата работа — изпръхтя Мар.

— Така е, но „пропаганда“ звучи доста по-романтично.

Стен трябваше да признае, че сувенирното меню наистина изпълнява отлична пропагандна функция.

На обратната страна имаше негова снимка, заобиколен от двамата майстори-готвачи Мар и Сен. Отпред Сен бе дал място на своята тема: „ГОЩАВКА ЗА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА“.

Ето какво бе човешкото меню:

СУПА

Унгарска доматена с водка

Скаридена Мисо Саки

САЛАТА

Сурова риба по камбоджански

Салата домати, краставици и кисело мляко

ПРЕДЯСТИЯ

Планински миди по баски

Руски блини и хайвер

Задушени гъби по арменски

ОСНОВНИ

Пиле по ямайски

Мароканско печено агне

Филе от сьомга на скара

Кебап от печени зеленчуци „Мескита“

ГАРНИТУРА

Ливански оризов пилаф

Домати с розмарин

Черен боб и ориз по кубински

ДЕСЕРТ

Чийзкейк „Ню Йорк“

Шведски палачинки със сладко от боровинки

Ястията, включени в менюто за извънземни, бяха също толкова впечатляващи.

Стен видя, че Мар наднича откъм вратата. Помаха му. Време беше.

Стен се обърна към Соейзи и рече:

— Мисля, че ни викат за кафе и бренди.

Тя се засмя.

— И пури ли?

— И пури — обеща Стен.

— Водете ни, сър Стен.

Докато се изправяше, Стен даде знак с палец нагоре на Мар. Всичко вървеше според плана.

— Ето каква е нашата позиция — говореше Моши-Камал. Вторият член на тройката, управляваща загиновите. — Готови сме да се присъединим към вас, но искаме гаранции.

— Не мога да ви помогна с последното — рече Стен. — Помнете, започнах този разговор с твърдението, че шансовете определено не са на наша страна. Ако се присъедините към нас… може да е като скок в пропастта.

— Но, сър Стен, поведението ви не съответства на настоящото твърдение. — Сега говореше Труиз, извънземният член на тройката. — Вие се биете добре. В действията ви има логика и липсват стремежи към самоубийство. Освен това имахте доста успехи.

— Може да ви се струва така, но не е съвсем — отвърна Стен. — Императорът имаше доста лоши дни. Той може да си го позволи, а при нас дори един е достатъчен, за да приключим.

— Защо сте толкова откровен с нас? — зачуди се Соейзи. — Очаквах да излъчвате повече оптимизъм. Командвате флот. Имате победи. Съюзниците ви се множат. — Тя махна към уютното помещение, украсено по идеи на Мар и Сен. — Седите тук в разкош, ядете отбрани ястия и показвате пръст на Императора и хрътките му. Защо не се хвалите с успехите си пред нас?

— Бих могъл — съгласи се Стен. — Но проблемът е, че спечеля ли ви веднъж, няма да мога да разчитам на вас. Когато се случи нещо ужасно — а обещавам ви, че ще се случи, — ще видите, че съм ви лъгал. И ще ме изоставите. Не бива да има съмнение — това е война до пълно унищожение. Императорът никога няма да ни остави на мира. Изгубим ли — обречени сме.

— Това ми е ясно — заяви Труиз. Мъничките пипалца под очите й бяха зачервени от раздразнение. — Но картината, която ни нарисувахте, е твърде черна. Дайте ни поне някаква надежда.

Стен се наклони напред.