Краят на империята

— Да. Казаха, че са събрали две и две и са помислили малко. Използвали същата антилогика, за да те открият на борските светове. Когато си тръгваха оттук, подхвърлиха да те предупредя, че идват при теб.

Стен въздъхна.

— Добре. Ще го направя. Какво пък толкова, дявол го взел? Ако се окаже, че грешим, ще бъда твърде мъртъв, за да ме е яд, че са ме изиграли.

— Няма да си единствен, Стен — посочи сър Еку. — Говори се, че в задгробния живот било пълно с глупаци като нас.

— Вече се чувствам по-добре — рече Стен с кисела гримаса. — Благодаря.

— Няма защо.

Образът на сър Еку се стопи.

Стен започна да крачи из помещението, давайки воля на мислите си. Но умът му вече бе претъпкан с твърде много информация за сложната война, която водеше срещу Императора, и скоро установи, че буксува на място.

Нуждаеше се от съвет. Отчаяно.

— Значи според сър Еку късметът ги е довел при нас? — попита Рюкор.

— Горе-долу — кимна Стен.

— Не вярвам в късмета — заяви Алекс. — Освен когато става дума за мойта козинка.

— Разбира се, че е късметът — настоя Ото. — Борите го почитат дълбоко. Съществува в три форми — сляп, глупав и лош.

— Били сме в кухни — обади се Мар, — където сме срещали и трите.

— Както и на една прибързана вечеря — допълни Сен.

— Налага се да приема съобщението на сър Еку за достоверно — рече Стен. — Но все още смятам, че за загиновите това е голям риск. Ами ако грешат. Тогава току-виж се хвърлили в обятията на Императора с вика: „Приемете ни, ние сме предатели“.

— Много хитро — кимна Мар. — Харесва ми.

— Тихо. Говорим сериозно — скастри го Сен.

— Аз също, скъпи. — Той потупа Сен по коляното. — Ще ти го обясня някоя нощ.

— От друга страна — взе отново думата Рюкор, — в действията им прозира смисъл.

— Хубаво — кимна Стен. — Защото напоследък изпитвам дефицит от тази стока. Да те чуем всички. И не използвай високопарни думи.

— Стен, според мен отговорът се крие в природата на загиновите — погледна го Рюкор. — Те са икономически бежанци. А бежанците винаги са готови да предприемат големи рискове при несигурна печалба. Когато имаш малко, лесно си готов да го заложиш. Сякаш поне за малко командваш сам съдбата си.

Стен кимна. Логично, наистина. И преди си бе имал работа със загиновите. Повечето от обитателите на този район бяха наследници на бедни същества — хора и извънземни, — тръгнали да дирят щастието си из Империята. Най-малката промяна в икономическата ситуация ги изтикваше на ръба на оцеляването.

Също като семейството на Стен, те имаха само мечти и яки гърбини, на които да разчитат. Някои завършваха в робските плантации на Вулкан. Късметлиите — пак тази дума — достигаха звездните купове, съставящи региона на загиновите. Там скитанията им свършваха. Бежанците пускаха корени.

Това бе наистина странно обединение. Макар да нямаше доминираща раса или вид. Всички бяха равни — бели, черни или зелени. С твърда форма или желеподобни. С кожа или с люспи.

Стен си припомни ужасния риск, който баща му бе поел в схемата за забогатяване, включваща битки на скипаки. Фактът, че изгуби всичко — добавяйки години към договора си за работа, — не го бе разубедил да предприема нови рискове. Напротив, беше разпалил още повече желанието му да заложи всичко, за да се измъкне от заплитащата мрежа на Вулкан.

Да. Той ги разбираше.

— Може и да е рисковано, момко Стен — рече Алекс, — но и без туй няма много за губене.

Това бе вярно. Малко преди Алтайския разгром Императорът бе пратил Стен при загиновите за дипломатически сондаж. Мисията му се бе увенчала с успех. Успя да стигне до споразумение, без да се налага много да лъже.

— Когато за последен път се срещнах с тях — заговори Стен, — те бяха в голям смут. Не по тяхна вина. Загиновите се справяха доста добре сами и дори районът им просперираше преди Таанската война. Имат стабилно земеделие и дори тежка индустрия. Рудодобив. Многочислена популация. И в голямата си част са доста образовани.

Ото смръщи гъстите си вежди.

— Не знаех за това — рече той. — Смятах, че са известни предимно с оръжейната си промишленост.

— Както вече казах… това беше преди Таанската война. После се появи старият Танц Суламора с императорските пари и имперското влияние. И преди да се усетим, превърна целия район в огромен военнопромишлен комплекс. А после… когато войната приключи…

— Ах-ха — обади се Алекс. — Лошият късмет, за който говорех.

— Не можеш да ядеш пушки — намеси се Мар.

— Именно. Заводите останаха без поръчки и цялата икономика рухна.

— Но… в името на брадата на майка ми… защо не са ги преустроили за друго?

— Невъзможно — отвърна Стен. — Нужни са огромни инвестиции и прочее. Представям си какво им е било, когато Императорът се завърна. Вярно, че прати мен, за ги вербувам за идеята. Но беше много по-лесно — и по-евтино — да ги остави на произвола. За да си умрат тихо.

— Ама те не искат да си идат тихо — заяви Алекс.

— Не забравяйте — припомни им Рюкор. — Сър Еку каза, че работата съвсем не е сигурна. Все още трябва да ги убеждаваме.

Стен кимна.