Краят на мрака ((Нон-стоп))

Къмплейн го изгледа с недоумение. Думата „прекрасно“ имаше изключително еротично значение и се употребяваше за жени с поразителна сексуалност. Но беше принуден да признае, че разкриващата се пред него гледка изисква особено определение. Той отново погледна водата. Те не бяха виждали досега подобно нещо. За тях водата бе просто тъничката струйка на кранчето или бликащото слабо фонтанче от гумения маркуч.

„Какво може да означава такова количество вода?“ — замисли се той. Макар и зрелището да бе печално и да угнетяваше, но в него имаше някаква красота.

— Аз знам какво е това — тихо произнесе Рафъри.

Той гледаше водата като хипнотизиран, а лицето му стана толкова добро, че трудно можеше да се познае.

— Чел съм за това в книгите, които ми донасяха да оценявам, но досега смятах, че са измислици и дивотии.

Той замълча за известно време.

— Мъртвите не стават и дори най-дългата река благополучно се влива в морето — процитира той. — Това е море, Къмплейн. Ние се натъкнахме на море. Толкова пъти съм чел за него. Както ми се струва, това доказва, че не сме на кораб. Ние сме просто в подземен град.

Тези думи не направиха никакво впечатление на Къмплейн, който по принцип не придаваше особено значение на имената, които се даваха на предметите и явленията.

Но нещо друго го порази, това, че се изясняваше загадката, така тревожеща Къмплейн: защо Рафъри бе изоставил топличкото си местенце и бе тръгнал заедно със свещеника в такава рискована експедиция. Сега знаеше, че причината е сходна и със собствените му стремежи — тъга по нещо такова, което не знаеше преди, което не бе докосвал с пръст. Но вместо да изпита по-голяма общност с Рафъри, реши, че трябва да се държи с него предпазливо. Общите цели неизбежно водят към нечия гибел.

— Защо дойде тук? — запита той, като понижи така гласа си, че да не предизвика отново ехо.

— Докато ти спеше спокойно, аз се събудих и чух гласове в коридора — каза Рафъри. — През матовото прозорче видях двама души, които минаха край мене, но те бяха така големи, че можеха да бъдат само Гигантите.

— Гигантите ли? Но Гигантите ги няма вече, Рафъри!

— Нали ти казвам, че бяха Гиганти, на височина бяха поне два метра. През прозорчето видях главите им.

Той млъкна.

— И ти ги последва до това място?

— Да.

Като чу това, Къмплейн внимателно заоглежда заобикалящите ги сенки.

— Слушай, ти да не се опитваш да ме уплашиш?

— Не съм те молил да идваш с мен, а освен това защо трябва да се боим от Гигантите? Парализаторите ще се справят с човек, независимо от размерите му.

— Сигурно ще бъде по-добре, ако се върнем. Няма смисъл да стърчим тук повече, а освен това съм длъжен да бъда на поста си.

— Да беше мислил за това преди — каза Рафъри. — После ще доведем тук Марапер и ще узнаем, какво ще помисли за морето. Но преди да си тръгнем, бих искал да погледна още нещо — мястото, където изчезнаха Гигантите.

Той посочи с ръка към каютите, там, където само на няколко сантиметра над повърхността на водата се извисяваше нещо квадратно. Върху него падаше светлината на единствения източник, който изглеждаше така, сякаш Гигантите специално го бяха поставили на това място.

— Зад това възвишение се намира люк — зашепна Рафъри. — Гигантите се спуснаха вътре и го затвориха след себе си. Да отидем по-близо и подробно да го разгледаме.

Този проект се показа на Къмплейн напълно лишен от смисъл, но като не желаеше да спори, каза:

— Добре, но нека се държим в сянката, в случай че някой влезе.

— Водата тук стига до глезените — съобщи оценителят. — Не те ли е страх, че ще си намокриш краката?

Бе го обхванало странно въодушевление, съвсем като дете, но независимо от детското отсъствие на страх пред опасността, той послуша съвета на Къмплейн да се държат близо до стената. Наведоха се и тръгнаха по брега на морето, като държаха оръжието си готово. Така стигнаха до люка, който бе напълно сух зад квадратната си ограда. Рафъри заговорнически смигна на Къмплейн и бавно повдигна капака. От цепнатината нахълта мека светлина и в нея видяха желязна стълба, водеща към дъното на кладенеца, изпълнено с проводници и тръби, както и две облечени в работни комбинезони фигури, мълчаливо работещи над нещо край главния шибър.

Изглежда след повдигането на капака те чуха шума на водата, тъй като и двамата едновременно дигнаха глави и с изумление погледнаха Рафъри и Къмплейн. Без съмнение това бяха Гиганти — огромни и мощни, с тъмни лица.

Рафъри веднага загуби ума и дума. С грохот пусна капака да падне, обърна се и търти да бяга където му видят очите. Къмплейн побърза да го последва. Само миг по-късно оценителят изчезна под водата.

Къмплейн рязко спря. Точно пред себе си видя краищата на дупката. От дълбочината, на няколко крачки от него, махайки отчаяно ръце, се опитваше да изплава Рафъри.