Краят на мрака ((Нон-стоп))

— Инспекторе, ако този жалък тип не престане да хленчи, ще ви помоля незабавно да го махнете оттук. Не понасям сантименталности, добре знаете. Това не мога да го изтърпя.

— А кога ще достигнем до планетите на Процион? — бързо попита Къмплейн. Той не можеше да понесе мисълта, че ще му се наложи да си отиде оттук, без да е разбрал всичко.

— Разумен въпрос, млади човече — каза Трегонин. Той за първи път внимателно погледна Къмплейн. — Ще се постарая да дам и разумен отговор. Струва ми се, че полетът към Процион преследва две цели. Такъв голям кораб е бил построен не само за това, че прекалено дългото пътешествие в малко пространство би се оказало непоносимо, но преди всичко защото той е превозвал определен брой хора, наречени колонисти. Те трябвало да слязат на новата планета, да живеят там и да се размножават. За тях била предназначена и голяма част от машините. Намерих каталог с трактори, бетонобъркачки, машини за прокарване на пътища и не помня какво още. Друга тяхна задача е било събирането на информация за новата планета, както и на различни експонати за подробни изследвания след завръщането на Земята.

С присъщите му нервни движения Трегонин се придвижи към шкафа и измъкна метална кутийка с дузина стъкленици. Те бяха толкова малки, че се събираха на дланта му. Отвори една от тях и в нея имаше много крехки полупрозрачни пластинки, напомнящи нокти.

— Микрофилми — поясни Трегонин.

Той внимателно избута с крак разсипалите се пластинки под масата.

— Донесоха ми ги от една далечна част на Носа. Влагата ги повреди, но даже и да бяха здрави, за нищо не биха ни послужили. За тяхното разчитане е нужна специална литература и специален апарат.

— В такъв случай аз не разбирам — започна учудено Къмплейн.

Съветникът го спря с движение на ръката си.

— Ще ти прочета надписите на етикетите, запазени по кутиите, и ти ще разбереш. Само тези етикети са запазени — каза той. — Ето тук например е написано така: „Филм — снимка на Новата Земя от въздуха, от стратосферата и от орбита. Средата на лятото, сев. пол.“ Ето и друго: „Филм — флора и фауна, континент А, Нова Земя.“ И така нататък.

Той постави настрана касетите и след кратко мълчание добави:

— Такива са, млади човече, отговорите на твоите въпроси. Въз основа на тези филми може да се твърди, че корабът щастливо е достигнал до планетата Процион. А сега ние отново летим към Земята.

В отрупаното с толкова различни неща помещение отново настъпи мълчание. Всеки от присъстващите потъна в собствените си мисли. Най-напред се опомни Уейън. Тя стана и заяви, че е време да тръгва.

— Почакай — помоли я Къмплейн и пак се обърна към съветника. — Вие ни казахте толкова много и в същото време толкова малко… Щом летим към Земята, то кога ще достигнем до нея и изобщо може ли това да се определи с точност?

— Мило мое момче — започна Трегонин, после въздъхна, като че искаше да смени темата на разговора, — нима не виждаш колко много е било унищожено? Отговорите на въпросите не винаги се разбират, а и някои от самите въпроси вече ги няма, ако разбираш за какво говоря. Разреши ми да ти отговоря така: Ние знаем разстоянието от Новата Земя, както са я нарекли колонистите, до Земята. То се равнява на единадесет светлинни години. Обаче аз не успях да определя по никакъв начин с каква скорост се движи нашият кораб.

— Но едно нещо ние малко или много знаем — намеси се Уейън. — Разкажи на Рой за списъка на Носа, съветник.

— Точно за това се готвя да говоря — раздразнено отвърна Трегонин. — Преди ние, т.е. Съветът на Петимата, да дойдем на власт на Носа, нас ни управляваха хора, които се наричаха губернатори. Благодарение на тях Носарите за много кратко време се превърнаха от нищожно племе в могъщ народ. Тези губернатори имаха традиция да предават един на друг един списък или, както те го наричаха, Завещание. Именно този списък-завещание аз получих от последния губернатор преди смъртта му. Това е само едно изброяване на имената на предишните губернатори, но под името на първия е добавено — той затвори очи и сякаш дирижирайки с тънката си ръка, цитира по памет — „Аз съм четвъртият капитан на кораба по пътя му към родината, но тъй като тази титла звучи смешно в настоящия момент, предпочитам да се нарека губернатор, макар и това да не съответства съвсем на положението на нещата…“

Съветникът отвори очи.

— Сега ясно ли ти е — произнесе той, — че макар имената на тримата негови предшественици да са изчезнали, въз основа на Списъка ние знаем колко поколения са се сменили на кораба от момента на неговия старт към Земята — двадесет и три.

— Това е много дълъг период — глухо изрече Марапер, който от доста време мълчеше. — И кога ще достигнем до Земята?