Кралят на петрола

После дойде ред на Сам. Той разкрачи кривите си крачета колкото му беше възможно повече, вдигна своята Лиди в положение за стрелба, приведе се силно напред и взе да се цели доста продължително. В тази поза той приличаше на фотограф, навел се под черното покривало на своя апарат, за да фокусира обекта, който иска да снима. Всички се разсмяха. И ето че най-сетне изстрелът проехтя, Сам отхвръкна настрана, изпусна пушката и се хвана за дясната си буза. Смехът се превърна буквално в тържествуващ рев.

— Ритна ли те пушкалото, може даже и зле да те удари, а? — попита Бътлър.

— Йес, дори беше хубав шамар! — отвърна плачевно дребосъкът.

— Значи това чудо здравата рита. Изглежда ми по-опасно за самия теб, отколкото за другите хора. Я да видим дали си улучил!

По хартията не се забелязваше никаква следа от куршума на Сам. Дълго търсиха наоколо, докато най-сетне един от хората на Бътлър, който беше отишъл настрани, избухна в силен смях и подвикна на останалите:

— Елате насам! Ей го къде е на, който иска, да го види. Елате при мен! От дупката тече бренди!

На около десетина крачки встрани от къщата бе поставено буре, пълно с бренди. Куршумът беше отлетял натам и сега се виждаше как от току-що пробитата дупка съдържанието на бурето шуртеше на земята във вид на дебела колкото човешки пръст струя. Избухналият в този миг кикот, изглежда, нямаше намерение скоро да утихне. Но кръчмарят започна да ругае и проклина и настоя за обезщетение. Успокои се едва след като Сам обеща да му заплати исканата сума. После той заби един тънък дървен клин в дупката, за да я запуши.

— Дори къщата не успя да улучиш! — подвикна Бътлър на смаяния дребосък. — Нали ти казах, че куршумите ти ще завиват покрай всички ъгли на постройката. Доларът е мой. Ще рискуваш ли, мистър Гринъл, да заложиш още един?

— Йес — отговори Сам.

С втория си изстрел той улучи поне къщата, но съвсем долу, в самия ъгъл, докато целта се намираше горе в средата на стената. Така той стреля още четири-пет пъти, без да се приближи повече до хартията, и загуби също толкова долара. Това го ядоса и той извика:

— Става все така само защото залагаме едва по един долар. Мисля, че ако увеличим залога, ще мога по-добре да се целя.

— Нямам нищо против — засмя се Бътлър. — Колко залагаш?

— Колкото и ти?

— Да речем, двайсет?

— Йес.

Сам загуби и тези двайсет долара и ги загуби, защото пак улучи долу точно в същия ъгъл. Бътлър прибра парите и попита:

— Ако желаеш, да опитаме още веднъж, мистър Гринъл?

При тези думи той намигна на хората си тайно и самодоволно.

— Йес — отвърна Сам. — Все някой път трябва да успея.

— И аз така мисля. На колко?

— На колкото искаш.

— Петдесет долара.

— Йес.

— Или, да речем, по-добре на сто?

— Това е твърде голяма сума. Наистина съм убеден, че този път най-сетне ще улуча, но ми е жал да ти взема толкова пари, мистър… а всъщност как се казваш, сър?

— Бътлър — отговори човекът незабавно и следователно доста непредпазливо. Навярно, ако въпросът на Сам не го бе изненадал, той щеше да назове някое друго име.

— Добре, мистър Бътлър — продължи Хокинс. — И тъй, не на сто, много са.

— Nonsens! ((англ.) — Глупости! Б. пр.) Държа на онова, което съм казал. Пита се само дали ти ще имаш толкова кураж.

— Кураж ли? Един шивач винаги го има.

— Значи сто?

— Йес.

Бътлър беше толкова уверен, че ще улучи целта, а Сам, разбира се, пак ще я пропусне, че този път се прицели още по-бързо от преди. Може би размерът на сумата го накара да се развълнува, но, накратко казано, макар и съвсем близо до целта, куршумът все пак се заби в стената до хартията. Това естествено не му развали доброто настроение, защото несъмнено противникът му нямаше да има по-добро попадение. В най-лошия случай при равен резултат можеше да се стигне до допълнителен изстрел, а тогава победата му не подлежеше на съмнение.

В този момент Сам се прицели, но къде! В ъгъла на стената, там където бе улучвал винаги досега и където с изключение на първия му изстрел се бяха забили един до друг всичките му куршуми.

— Какво те прихваща, мистър Гринъл — учудено извика Бътлър. — Та ти се целиш в ъгъла!

— От само себе си се разбира — спокойно и уверено му отговори дребосъкът.

— От къде на къде?

— Едва сега разбрах номерата на моята пушка.

— Какво искаш да кажеш?

— Изглежда, си има собствена воля и капризи. Прицеля ли се в хартията горе в средата на стената, куршумът ми отива долу в ъгъла. Но ако се прицеля долу в ъгъла, тогава навярно ще попадне горе в хартията.

— Това е лудост!

— Но не от моя страна, а от страна на пушката. Внимавай!

Той натисна спусъка и куршумът улучи… точно в средата на целта.

— Сега виждаш ли, че бях прав! — засмя се дребосъкът. — Спечелих! Давай стоте долара, мистър Бътлър!

Сумите не бяха още заложени. Бътлър се поколеба да изпълни подканата му. Отначало му мина мисълта да откаже да му брои парите, но после му хрумна нещо друго, което сметна за по-добро. Той извади от джоба си златните монети, даде ги на Сам и попита:

— Преустановяваме ли?

— Както искаш.

— Или ще се обзаложим още веднъж?

— Нямам нищо против!

— Но не на сто, а на двеста долара!