Кралят на петрола

Той взе пушката от ръката на Сам Хокинс и отиде с нея при своите съучастници, които се заеха да я разглеждат, пускайки най-груби шеги. И Дик Стоун бе принуден да покаже своята райфъл и пожъна същите подигравателни овации. После, след като върна пушките, Бътлър каза:

— Мешърс, бях много несправедлив към вас и затова трябва да ви помоля за извинение.

— Защо да си бил несправедлив?

— Защото за малко щях да ви взема за едни други хора.

— За какви други хора?

— За Детелиновия лист.

— Детелиновия лист ли? Тия пък кои са?

— Това са трима прочути ловци, които са неразделни и затова ги наричат Детелиновия лист. Сам Хокинс, Дик Стоун и Уил Паркър.

— Ти познаваш ли ги?

— Не, там е работата, че не ги познавам, иначе нямаше да се изложа на опасността за малко да ви сбъркам с тях.

— Но поне би трябвало да знаеш как изглеждат!

— Та аз знам. Сам Хокинс е също тъй дребен и възпълен като теб, а както разправят, и другите двама били тъй мършави и високи като спътниците ти. Освен това обикновено Сам носел кожена ловна дреха, която била кръпка до кръпка, тъй че никаква индианска стрела не можела да я прониже. Ти също имаш подобна шуба. Това е само случайно съвпадение, но все пак за кратко време ме заблуди. Сега наистина знам как стоят нещата. Детелиновия лист не е фалирал при търговия със стари дрехи, а сигурно има и съвсем други, много по-добри коне от вашите. Пък и никога няма да се докосне до такива допотопни пушкала като вашите. Но понеже човек трябва да е извънредно предпазлив, а и както разправят, особено Сам Хокинс бил голям хитрец, ще взема допълнителни мерки за сигурност. Чувал съм, че някога Уил Паркър бил скалпиран и затова носел перука. И тъй, нека мистър Бери и мистър Уайт ми покажат главите си!

Значи Бътлър все още не се чувстваше съвсем спокоен. За щастие той беше погрешно осведомен. Не Уил Паркър, а Сам Хокинс бе имал ужасното нещастие да бъде скалпиран. Стоун и Паркър доброволно свалиха шапките си. Бътлър зарови ръка в косите им, убеди се, че бяха истински, и каза:

— All right, значи сте трима шивачи и заради вас самите се надявам, че умеете да боравите с пушките си също тъй добре, както по-рано и с вашите шевни игли!

— Бъди спокоен! — обади се Сам твърде самоуверено. — Каквото речем да улучим, улучваме го!

— Наистина ли?

— Наистина!

— Обзаложи се, обзаложи се и стреляйте! — зашепнаха му най-близкостоящите до него хора.

В Запада, където почти всеки мъж е добър стрелец, никой никога не пропуска удобен случай да участва в състезание по стрелба със сключване на облози. Стрелците обичат да мерят сили помежду си. Славата на победителя бързо се разнася от уста на уста, а и често залаганите суми са твърде големи. И ето че в този случай не само се предлагаше възможност за обзалагане, но и за едно забавно състезание по стрелба. Навярно тримата шивачи не се бяха научили да боравят с пушките си, а тъй като и оръжията им нищо не струваха, щеше да падне голям смях, ако успееха да склонят тримата мъже да им покажат своето „изкуство“. Ето защо, за да подтикне Сам към участие, Бътлър се обади със съмнение в гласа:

— Е, да, да улучиш с шевната игла ръкава на някое палто, това може дори и слепец, но да стреляш, да стреляш е съвсем друга работа. Ти вече стрелял ли си някога, мистър Гринъл?

— Йес — отговори дребосъкът.

— По какво?

— По врабчета.

— С тази пушка?

— Не, с една цев, от която се издухват топчета и малки стрели.

— С цев ли? — Бътлър силно се разсмя. — И си мислиш, че и с пушката ще си добър стрелец?

— Защо не? Прицелването си е прицелване!

— Тъй ли? Ами на какво разстояние можеш да улучваш целта?

— Сигурно дотам, докъдето стига куршумът.

— Да речем, на двеста крачки?

— Well!

— Това е горе-долу ей до там, до следващата къща. Мислиш ли, че ще можеш да я улучиш?

— Къщата ли? — попита Сам и направи обидена физиономия. — Та нея и слепец ще я улучи, също както ръкава на дрехата с иглата!

— Да не би да искаш да кажеш, че целта трябва да е по-малка?

— Йес.

— И горе-долу колко да е голяма?

— Колкото дланта ми.

— И ти мислиш, че ще улучиш такава цел с туй твое пушкало?

— Йес.

— Глупости! Още при първия изстрел тази цев ще се пръсне, а дори и да издържи, тя е толкова изкривена, че куршумът й ще завие зад ъгъла на къщата и никога няма да отиде в права посока.

— Ами нека опитаме!

— Ще се обзаложим ли? Нали имаш пари.

— Не само пари, ами и желание.

— Колко залагаш?

— Колкото и ти.

— Значи един долар.

— Съгласен.

— Облогът е сключен! Но няма да стреляме по онази къща, защото сигурно собственикът й няма да ни позволи, а…

— Стреляйте по моята! — прекъсна го кръчмарят. — На задната и стена ще залепя парче хартия, голямо колкото дланта ми. То ще бъде целта.

Предложението му беше прието. Всички се отправиха към задната страна на постройката. Залепиха хартията и после Бътлър отброи двеста крачки. Той заложи един долар и Сам последва примера му. След това хвърлиха жребий, за да видят кой ще стреля пръв. Жребият се падна на Бътлър. Той застана на чертата, където бе измерено определеното разстояние, набързо се прицели, натисна спусъка и улучи хартията.