Кралят на петрола

— Сър, това е прекалено много!

— Не и за мен. Или те хвана страх?

— Страх ли? Хич окото ми не мигва!

— Значи двеста, но ги залагаме веднага!

— Добре! Нека моят другар Бери играе ролята на съдия и държи парите, а ние ще поставим нова хартия с малко кръгче точно в средата. Ще спечели онзи, чийто куршум се забие най-близо до него.

— Съгласен — заяви Бътлър, — но няма да стреляме от двеста, а от триста крачки разстояние!

— Е, тогава няма да улуча!

— И не е необходимо. Хайде, мистър Гринъл, вади двеста долара!

Сам даде парите на Дик Стоун. Изглежда, Бътлър нямаше вече толкова, защото обиколи неколцина от спътниците си, за да вземе на заем. Когато събра сумата, той я връчи на Дик, който много добре знаеше защо Сам го предложи за съдия. След като залепиха ново парче хартия, отброиха триста крачки и Бътлър се приготви да стреля.

— Този път се прицели по-добре! — подвикна му един от неговите хора от съседната маса.

— Мълчи! — отвърна му гневно той. — Един шивач не може да ме бие!

— Но преди малко те би!

— Чиста случайност и нищо друго.

Сега той се прицели по-грижливо и по-продължително от преди. Куршумът му улучи хартията, макар и не в средата.

— Великолепен изстрел, страхотен изстрел, феноменален изстрел! — обсипаха го с похвали другарите му.

Той им кимна със самочувствието на победител и сметна, че е под достойнството му да гледа какво прави Сам. А дребосъкът се приготви за стрелба и подвикна на противника си:

— Мистър Бътлър, а сега внимавай!

— Защо?

— Този път ще улуча кръгчето точно в средата.

— Не си въобразявай! От такова разстояние изобщо не можеш да го различиш, та ти едва виждаш хартията.

— И не е необходимо, защото работата ми е не да го гледам, а да го улуча. Внимавай, едно… две… три!

При „едно“ той предизвикателно зае необходимата стойка, при „две“ се прицели, а при „три“ се чу изстрелът му. От дванайсет или тринайсет гърла проехтя вик на уплаха или яд. Той наистина улучи самия център на мишената. Дик Стоун се завтече към него, подаде му парите и каза:

— Вземай ги бързо, стари Сам, иначе никога няма да ги видиш!

— Well, но и по-късно щяха да се видят принудени да ми ги дадат.

Той прибра парите и се отправи към къщата.

— Това е невероятен, проклет късмет! — гневно го посрещна Бътлър. — Не ми се е случвало да видя такава случайност!

— И на мен също — призна Сам, като казваше самата истина, понеже беше такъв отличен стрелец, че не се нуждаеше от никаква случайност.

Но Бътлър схвана думите му в друг смисъл и каза:

— Тогава върни парите!

— Да ги върна ли? Защо? Нима има причина?

— Защото току-що призна, че мишената е улучена не от теб, а от случайността.

— Добре! Но случайността си послужи с моята ръка и с моята карабина. Щом случайността е улучила мишената, значи тя е спечелила облога и парите са нейни. Срещна ли я някой път, ще й ги дам.

— Това някоя тъпа шега ли е, сър? — попита заплашително Бътлър, а в същото време неговите хора образуваха тесен кръг около двамата.

Сам не прояви ни най-малки признаци на безпокойство, а спокойно отговори:

— Сър, шивачите нямат навика да се шегуват, когато става дума за пари. Напълно съм сериозен. Ще продължим ли да стреляме?

— Не. Имах намерение да се обзалагам с теб, а не с твоята случайност. Тя винаги ли е все тъй благосклонна към теб?

Той скришом даде знак на спътниците си да се въздържат от враждебни действия. Това не се изплъзна от погледа на Сам и той отговори:

— Винаги, когато си заслужава труда, но не и за някакъв си паршив долар. В такъв случай куршумът ми предпочита да отиде в ъгъла.

Стрелците тъкмо се канеха да завият именно зад същия този ъгъл, за да се завърнат пред кръчмата, когато бяха пресрещнати от едно същество. И това същество беше… мулето на Сам Хокинс, което, изглежда, бе любопитно да види какво прави господарят му. Бътлър, който вървеше пръв, почти се сблъска с животното.

— Отвратително добиче! — извика той и удари с юмрук Мери по главата. — Това е истински, ама съвсем истински шивашки кон! На друг човек едва ли някога ще му дойде мисълта да яхне такъв звяр!

— Много правилно! — съгласи се Сам. — Само се пита, защо?

— Защо ли? Ами естествено от отвращение! Че защо иначе?

— Много е лесно да се каже „от отвращение“, когато причината се крие другаде.

— Къде ли другаде може да се крие?

— В неспособността.

— Как? Какво имаш предвид? Да не би да искаш да кажеш, че никой друг не може да язди твоя козел?

— Не твърдя подобно нещо, сър. Исках да кажа, че само някой много добър ездач би могъл да го възседне.

Той изрече тези думи с толкова особен тон, че Бътлър незабавно го попита:

— Да не би да мислиш, че не съм достатъчно добър ездач, за да яхна твоя звяр?

— Не съм си помислял такова нещо, сър, макар че е много вероятно до една минута да те хвърли на земята.

— Мене ли? Най-добрият ездач между Фриско и Ню Орлиънс? Ти си луд!

С любопитен поглед Сам го измери от глава до пети, а после с недоверие в гласа попита:

— Ти си… най-добрият ездач? Не ми се вярва. Конструкцията ти не е подходяща за езда. Краката ти са прекалено дълги.