Кралят на петрола

— Говориш за кола на мъченията тъй, сякаш вече се намираш в ръцете ни, при все че ние сме само двама, а вие трима. Изглежда, имаш храбростта на жабата, която скача в пастта на змията веднага щом тя спре погледа си на нея.

Обидното поведение на вожда несъмнено не беше последица само от установилите се в момента враждебни отношения. Много вероятно репутацията на Гринли сред нихорасите още отпреди съвсем да не е била такава, каквато я беше описал той на спътниците си. Краля на петрола почувствува, че на тях непременно щеше да им хрумне тази мисъл, и затова се опита да я предотврати с въпроса:

— Навярно храбрият вожд Мокаши вече не ме познава, а?

— Очите ми не са забравили лицето на нито един човек, дори да съм го видял само веднъж, и то за кратко време.

— Никога не съм причинявал зло на воините на нихорасите!

— Уф! Защо говориш така? Ако беше обидил някой от воините ми макар с най-незначителното движение на ръката, ти вече нямаше да си жив.

— Защо се държиш толкова враждебно към мен? Нима животът ти има толкова малка стойност, че не посрещаш спасителя си поне с едно „добре дошъл“?

— Първо ми кажи кога видя навахите, които току-що уби, и откога ги преследваш!

— Видях ги две минути, преди да ги застрелям, за да те спася.

— Какво зло ти бяха сторили?

— Никакво.

— И въпреки това ги уби?

— Само за да те спася.

— Куче! — прогърмя гласът на Мокаши, а очите му замятаха мълнии. — Мнозина ловци и воини ми дължат живота си, но аз не съм го споменал нито един-единствен път, макар да са изминали години. А ти си само от броени минути пред очите ми и вече пет пъти се нарече мой спасител. Щом като сам се възнаграждаваш с такива хвалебствия, не бива да очакваш от мен отплата. Нима съм поискал от теб да ме спасяваш?

Гринли се сви като пребито куче, но въпреки това намери смелост да подхвърли:

— Не, обаче, ако не бях аз, сега щеше да си мъртъв.

— Кой ти го каза? Това е лъжа! Ти сам виждаш до скалата нашите коне, които винаги издават приближаването на всеки човек. Тъкмо ги бяхме чули да пръхтят и вече посягахме към ножовете си, когато се разнесоха изстрелите ти. Навахите не ти бяха сторили нищо. Ти не се изправи срещу тях да се бориш, а ги застреля от засада. Ти не си воин, а убиец. Ето къде лежат труповете. Нима имам право да взема скалповете им? Не, защото тези воини паднаха от коварните ти куршуми. Ако не се беше появил ти, предупреден от пръхтенето на конете ни, щях да ги посрещна с нож в ръка и тогава щях да имам правото да украся пояса си с техните скалпове. Познаваш ли онзи, в чиято коса е забодено перо? Името му е Касти-тине, Стария мъж, макар времето, което е живял, да не е повече от двайсет лета и зими. Той получи това почетно име, защото беше умен и храбър. Ето какъв воин уби ти! А ми отне славата да го победя! И на всичко отгоре искаш от мен награда вместо отмъщение!

Краля на петрола бе обзет от сковаващ страх, а и спътниците му не се чувствуваха по-добре. Вождът продължи:

— Като теб са и всички други бледолики. Колко ли са добрите между тях? На един като Олд Шетърхенд, в чието сърце се е вселила любовта, се падат сто пъти по сто други, които ни носят гибел. Останете тук да ме чакате, докато се върна! Осмелите ли се да се отдалечите, свършено е с вас.

Той направи знак на другия нихорас и заедно с него, оглеждайки внимателно дирята, тръгнаха покрай нея, като се насочиха към входа на котловината, където двамата изчезнаха.

— Олеле мале! Положението се оказа съвсем различно от очакваното — завайка се банкерът. — Ти ни надроби такава страхотна попара, че ако ни се наложи да я сърбаме, можем да се задавим с нея.

— Да, убиец! — потвърди счетоводителят. — Вождът е прав. Защо стреля? Този Касти-тине е толкова млад, а е бил вече толкова прочут воин. Не те ли побиват тръпки на ужас пред собственото ти дело?

— Я мълчи! — сопна му се Краля на петрола. — Тъй е, както казах. Спасих вожда от смърт. Туй за пръхтенето на конете е само измислица, чиста лъжа!

— Съмнявам се. Той няма вид на човек, който не знае какво говори. Нима не стояхме пред него като провинили се ученици? Сигурно най-добре ще е да си плюем на петите, преди да се е върнал.

— Хич не рискувай, мистър Баумгартен! Изглежда, наблизо има и други воини. Тръгнем ли си, той ще се лепне по петите ни с тях и тогава няма спасение. А така все още е възможно да ни пусне да си вървим по пътя. И тъй, ще чакаме!

Докато се върнат нихорасите, измина повече от четвърт час. След като се приближиха, Мокаши каза:

— Отмъщението е вече по петите ти и гибелта ще те връхлети, без аз да посягам на живота ти. Навахите са били не двама, а трима. Третият е стоял на пост при входа на котловината и навярно е видял всичко, без да може да предотврати убийството. Мокасините му няма да се отделят от твоята диря и той ще те преследва, докато забие ножа си в сърцето ти. Твоят скалп не стои на главата ти по-здраво от дъждовната капка на клончето, разтърсвано от вятъра. Не искам да имам работа с теб нито за добро, нито за лошо. Защо сте тръгнали към реката Чели? Какво ще правите там?