Кралят на петрола

С бързо движение Гринли свали двуцевката си от седлото и се прицели.

— За Бога, да не би да стреляш? — Баумгартен понечи да осуети намерението му, но първият изстрел вече изтрещя, а след секунда го последва и вторият. Навахът, който имаше перо в косата си, бе улучен от първия куршум в главата и умря на място. Другият бе ударен от втория куршум, успя да скочи на крака, после направи една крачка и рухна на земята.

— Боже Господи! Ти ги застреля! — извика Ролинс, обзет от ужас.

— За мое и твое добро — отговори му студено Краля на петрола, като свали пушката си и пристъпи към края на скалата така, че да могат да го видят отдолу.

В миговете на първоначална уплаха нихорасите светкавично се изправиха, но незабавно пак се хвърлиха на земята, притискайки се плътно в тревата, за да представляват колкото е възможно по-малка цел. Помислиха си, че изстрелите са предназначени за тях, защото не можеха да видят двамата мъртви навахи, които се намираха зад скалата. И понеже смятаха, че стрелецът се крие зад канарата, бавно и предпазливо запълзяха покрай нея, за да се доберат до ъгъла й, откъдето се надяваха да разберат кой бе стрелял. В този момент Краля на петрола се провикна от „балкона“:

— Мокаши, вождът на нихорасите може да се изправи без страх. Не е нужно да се крие, защото враговете му са мъртви.

Мокаши вдигна поглед към него, забеляза го и след като извика от изненада, попита:

— Уф! Кой стреля?

— Аз.

— По кого?

— По двамата навахи.

— Къде са?

— Зад скалата, до която се намирате. Идете да ги видите! Мъртви са!

Предпазливият индианец съвсем не последва подканата му незабавно, а продължи да пълзи до ъгъла и оттам най-напред надникна изключително внимателно. После понадигна глава, извади ножа си, за да е готов на всичко, и едва тогава с няколко бързи скока се втурна към труповете. Щом разбра, че в тях няма и искрица живот, той се изправи и подвикна на Краля на петрола:

— Прав си, наистина са мъртви. Слез долу!

— Не съм сам, с мен има и други мъже.

— Бледолики ли?

— Да.

— Колко са?

— Двама.

— Доведи ги!

— Ще изпълним ли желанието му? — попита Ролинс Краля на петрола.

— Естествено — отвърна му той.

— Не е ли опасно?

— Ни най-малко. Спасих живота на двамата нихораси, така че те са ни много задължени.

— Сър, но това е убийство, двойно убийство!

— Пфу! Не се разстройвай чак толкова. Тъй и тъй двама индианци сигурно щяха да умрат. Ако не бях предприел нищо, това щяха да са нихорасите. Ако им бях извикал, за да ги предупредя, между четиримата щеше да се завърже схватка, от която едва ли някой щеше да оцелее. Просто щяха взаимно да се изколят. И ето аз подхвърлих на двамата навахи фаталния жребий и така спечелих благодарността и приятелството на Мокаши. Вече няма защо да се тревожим. Нашата сделка с петрола сигурно ще се осъществи, тъй като нихорасите ще ни закрилят. Хайде, следвайте ме смело!

Двамата се подчиниха, но не можаха да се отърсят от обзелото ги чувство на ужас пред този човек, който заради собствената си изгода беше отнел живота на двама души и при това, без да са му сторили нищо лошо. Пътят им ги отведе покрай котловината до южния й вход. Когато минаваха през него, те не забелязаха двете искрящи от гняв очи, втренчили се в тях иззад храстите. Тримата изчезнаха в тесния пролом и тогава един индианец се изправи от храсталака и промърмори:

— Уф! Значи този високият, кльощавият е убиецът! Не можах да помогна на моите братя, но ще отмъстя за тях. Сега ще започнат да търсят следите ни, но мен няма да ме намерят.

Той отново се сниши и изчезна в гъсталака. Беше навах. Сигурно го бяха накарали да остане на това място на пост, за да бди за сигурността им, докато двамата му нещастни другари се намираха в котловината.

Краля на петрола заедно с Ролинс и Баумгартен спокойно насочиха конете си към вожда, който ги очакваше до скалата. Но когато Мокаши видя Гринли тъй близо пред себе си, нашареното му с бои чело се покри с мрачни бръчки.

— Откъде идват тримата бледолики? — попита той. Краля на петрола очакваше далеч по-дружелюбно посрещане. След като слезе от коня си и неговите спътници последваха примера му, той разочаровано отговори.

— Пътят ни започна от Рио Хила.

— И къде ще завърши?

— При водите на Чели.

— Сами ли сте?

— Да.

— Не идват ли и други бледолики след вас?

— Не. А ако идват, не са наши приятели.

— Знаете ли, че строшихме лулата на мира?

— Да.

— И въпреки това се осмелявате да дойдете насам?

— Нали враждата ви е насочена само срещу навахите, но не и срещу белите!

— Бледоликите са по-лоши и от кучетата навахи. Когато тук все още не е имало бели, между всички червенокожи мъже царял мир. Само бледоликите са виновни за това, че томахокът продължава да сее смърт сред нас. Затова ние няма да ги щадим.

— Нима искаш да кажеш, че сте наши врагове?

— Да, ваши смъртни врагове.

— И все пак вие двамата дължите живота си на моите куршуми! Нима за отплата ще ни изпечете на кола на мъченията?

По лицето на вожда пробягна презрителна усмивка и той му отговори: