Кралят на петрола

Настроението на групата съвсем се бе променило. Никой не говореше, всеки изглеждаше потънал в мислите си и това продължи чак докато слънцето залезе и намериха удобно за нощуване място. Не се налагаше да се грижат за вечеря, защото Краля на петрола се беше запасил с достатъчно количество провизии от пуеблото. Мълчаливо се нахраниха и едва след като се стъмни, Баумгартен се обади:

— Ще запалим ли огън?

— Не — отговори Гринли.

— Значи все пак мисълта за индианците те тревожи, нали?

— Да ме тревожи ли? Не! Познавам тези местности и индианците много по-добре от куриера, който навярно за пръв път минава оттук. И дума не може да става за тревога или страх, но никога не бива да се забравя предпазливостта. Ако онзи човек е видял следи, то не е речено, че непременно са оставени от съгледвачи. Въпреки това за предпочитане е да не палим огън, за да не ме упрекваш по-късно, че съм пропуснал да взема всички необходими мерки за сигурността ни.

— Хмм! — промърмори замислено банкерът. — Значи си убеден, че споменатата от куриера опасност изобщо не съществува, така ли?

— За нас не съществува. Можеш да бъдеш сигурен. Но за да разсея и последните ви съмнения и да ви успокоя, макар да е излишно, ще направя повече от необходимото и утре ще изпратя Полър и Бътлър да яздят на известно разстояние пред нас.

Двамата му другари бяха очаквали подобно нареждане и нищо не казаха. Но банкерът попита:

— Защо? Какво ще трябва да правят?

— Те ще са нашите разузнавачи, ще яздят напред и ще се грижат да не се натъкнем на някоя опасност. Както виждаш, държа сметка за всичко, което е възможно да се случи, и се надявам, че вече ще се чувстваш спокоен.

— Хубаво! Значи утре сутринта няма всички заедно да тръгнем на път, така ли?

— Точно така. Аз ще остана тук заедно с теб и мистър Баумгартен. Само Бътлър и Полър ще яхнат конете. Ще си отварят очите на четири и открият ли някаква опасност, незабавно ще се върнат да ни предупредят.

— Това ме успокоява, мистър Гринли. Все пак куриерът донякъде ме изплаши.

Той не подозираше, че успокоилата го мярка имаше за цел да подготви измамата, жертва на която трябваше да стане самият той.

Тъй като Бътлър и Полър щяха рано да тръгват на път, разговорът беше прекратен и легнаха да спят. Един трябваше да остане на пост. Според реда, който определиха, пръв бе Баумгартен, а втората стража се падна на банкера. След като Ролинс събуди третия пост, Краля на петрола, а самият той легна да спи, Гринли седя неподвижно около половин час, но после внимателно се наведе над банкера и счетоводителя, за да разбере дали са заспали. Когато се убеди, че е така, той тихо събуди Полър и Бътлър. Тримата станаха и се отдалечиха достатъчно, за да не могат нито да ги видят, нито да ги чуят. Трябваше да разговарят тайно.

— Помислих си, че ще ни събудиш — каза Бътлър. — По дяволите онзи куриер, дето тъй лесно можеше да ни развали играта! Впрочем не биваше да се държиш така!

— И ти ли ще ми правиш упреци? — недоволно измърмори брат му.

— Нима те учудва? Онзи тип съвсем не се оказа безобиден и тъй да се каже, те би по целия фронт.

— Охо!

— Пфу! Признай си, че беше така! Колкото повече се горещеше ти, толкова по-спокоен ставаше той. Още по хладнокръвие те превъзхождаше. Несъмнено Ролинс и Баумгартен са имали същото впечатление. Ами после онази история с ножа! Какво страхотно излагане, когато стояхме ей тъй, без да смеем да се помръднем!

— Ама и ти не смееше.

— Естествено. Наистина много ми се искаше да покажа зъбите си на онзи тип, но той говореше напълно сериозно. Действително щеше да стреля. Петима срещу един. Какво ли са си помислили за нас Ролинс и Баумгартен!

— Нека мислят каквото си щат! Ние пак спечелихме доверието им. Да говорим за нещо по-приятно! Съвсем точно ви описах местоположението на петролното езеро. Вярвате ли, че ще го намерите?

— Непременно.

— Ако тръгнете достатъчно рано и нищо не ви забави по пътя, следобед ще бъдете там. Смятате ли, че ще откриете и пещерата тъй лесно, както Глуми Уотър?

— Разбира се.

— Там ще намерите всичко необходимо: четирийсетте бурета петрол, инструментите и всичко друго. А сега добре внимавайте! Щом пристигнете, ще трябва незабавно да започнете работа, защото после ще ви е нужно двойно повече време, докато заличите следите от дейността си. Ще изтърколите буретата едно по едно до самата вода и след като ги излеете в езерото, пак ще ги върнете в пещерата. Ще затворите входа й по същия начин, както ще го заварите. Той не бива да бъде открит дори и от най-острото зрение. После ще премахнете всички следи, оставени от буретата. Дано до вечерта приключите с цялата история.

— А какво ще правим след като свършим работата при езерото? — попита Бътлър.

— После ще си отспите и на следващото утро ще тръгнете срещу нас да ни пресрещнете и съобщите, че сте намерили езерото и че пътят до там е безопасен. При това най-важното е да покажете колко сте въодушевени от нефтеното находище.

— Бъди спокоен. Ще се погрижим да предадем на двамата въодушевлението си. Но надявам се, че и ти ще изпълниш задължението си!

— Естествено!