Кралят на петрола

Щом застаналите по горните тераси червенокожи забелязаха, че белите се канят да тръгват, с помощта на останалите им стълби започнаха да се спускат към долните етажи. Бяха си въобразили, че могат да рискуват подобна стъпка, защото бледоликите не се държаха вече враждебно. Но позволяха ли им да изпълнят намерението си, нямаше да е възможно да се оттеглят необезпокоявано. Ето защо Олд Шетърхенд насочи към тях карабината „Хенри“ и заплашително извика:

— Останете горе, иначе ще стреляме!

Тъй като не се подчиниха веднага на заповедта му, той даде два предупредителни изстрела, но нарочно не улучи никого. Тогава индианците закрещяха и се оттеглиха по-нагоре. Впрочем според обстоятелствата те се бяха отървали много леко, защото освен факлоносците, улучени от Олд Шетърхенд в ръката, никой друг от тях не беше ранен. Убити изобщо нямаше. Въпреки това, след като Олд Шетърхенд свали карабината си, вождът попита:

— Защо стреляш по хората ми? Не виждаш ли, че вече нямат никакви враждебни намерения?

— А ти не видя ли, че и моите намерения не бяха враждебни? — отвърна му ловецът. — Или си мислиш, че съм искал да ги раня, но не съм ги улучил? Пожелая ли, моят куршум никога не пропуска целта. Исках само да предупредя воините ти.

— Нима не забелязваш, че горе стоят неколцина с превързани ръце? Те ги повдигат, за да ми покажат, че са ранени.

— Нека благодарят на добрината ми, че се целих само в ръцете, а не и в главите им. Всъщност всички вие заслужавате да бъдете застреляни.

— А нима наричаш добрина и това, че ни взехте конете?

— Разбира се. С подобно наказание можете да сте много доволни. Собствено вие сте заслужили далеч по-голяма и по-сурова присъда.

— Така мислиш ти. А знаеш ли какво мисля аз да направя в бъдеще?

Олд Шетърхенд пренебрежително махна с ръка, обърна му гръб и без да отговори каквото и да било, възседна жребеца си. Другите вече бяха яхнали конете. Тогава, възмутен от подобно пренебрежение, Ка Маку гневно извика подир него:

— На всеки човек, дошъл при мен, ще казвам: Винету и Олд Шетърхенд, които толкова се гордеят с имената си, са станали конекрадци, а конекрадците обикновено ги бесят!

Ловецът се престори, че не чува тази обида, обаче дребничкият Хобъл Франк така се ядоса, че накара коня си да се приближи до вожда и гневно започна да го ругае:

— Мълчи, подлецо! Такъв изключителен негодник като теб трябва да се радва, че самият той не е увиснал на някое много яко въже. А за теб щеше да е още по-добре с воденичен камък на врата да те удавят в Индийския океан, там, дето е най-дълбоко. Туй е то мойто мнение, а сега адио!

Франк обърна жребеца си и препусна, за съжаление, без да помисли, че Ка Маку нищо не разбра от конското евангелие, което той му държа на немски.

Осма глава Край петролното езеро

Когато между две индиански племена бойната секира е изровена, което означава, че между тях ще се води борба на живот и смърт, най-напред най-важното и за двете страни е да изпратят съгледвачи, за да се опитат да научат къде се намира неприятелското племе и колко боеспособни воини може да събере. Да се открие на кое място пребивава племето е необходимо затова, защото тъй наречените диви племена изобщо не водят заседнал живот, а макар и в определени граници, непрекъснато местят вигвамите си според своите нужди и намерения.

Но с това не се изчерпва задачата на съгледвачите. Остава им по-трудното: те трябва да се опитат да разузнаят по какъв начин врагът смята да води войната, дали добре е запасен с провизии преди тръгване, по кой път ще поеме и на кое място възнамерява да се срещне с противника. За тази цел са необходими опитни мъже, които освен храброст и нужните предвидливост и предпазливост притежават и качеството хитрост.

В по-маловажни случаи, когато опасността не е толкова голяма, за съгледвачи се използват и по-млади воини, за да им се даде възможност да проявят своята смелост и ловкост, както и да си спечелят бойно име. Но ако работата е по-сериозна, се избират по-възрастни мъже, доказали вече качествата си. Дори и самият вожд може да тръгне на разузнаване, стига да сметне, че случаят е достатъчно важен.

Тъй като естествено и от двете страни се изпращат съгледвачи, понякога се случва те да се натъкнат едни на други. Тогава най-важното е да призоват на помощ цялата си хитрост, лукавство и смелост, за да убият вражеските разузнавачи. Ако това им се удаде, противникът остава без каквито и да било сведения, може изненадващо да бъде нападнат и значително по-лесно победен.

Човек лесно може да си представи, че при подобна среща често се проявяват далеч по-голяма хитрост, ловкост и дързост, отколкото по-късно по време на истинската битка. При това се извършват такива подвизи, които после още дълги години се носят от уста на уста.