Кралят на петрола

— Не забравяй, че за мен и Винету няма да е трудно да ги освободим! Но тогава ще си понесеш наказанието. А признаеш ли си, ние ще си спомним, че си бил наш приятел и брат, и ще се отнесем към теб снизходително.

— Олд Шетърхенд може да мисли каквото си иска и да постъпи както си иска. Аз казах истината и ще си отмъстя!

— Твоя воля! Но я чуй! Кой ли идва?

Разнесе се конски тропот, който приближаваше. Ка Маку се поизправи, доколкото му позволяваха ремъците, и извика от радост. Ездачите, които идваха, сигурно бяха неговите хора, тръгнали да го търсят. Те се появиха иззад скалата и спряха. Вождът не можеше ясно да различи фигурите и лицата им, но беше толкова сигурен в предположението си, че им извика:

— Аз съм Ка Маку, когото търсите. Слизайте от конете и ме развържете.

Тогава Сам Хокинс му отвърна през смях:

— Вярвам ти, че си Ка Маку, но не ми се вярва, че ще те развържа. Олд Шетърхенд ще каже какво да правим с вас. Позна ли ме по гласа, стари негоднико?

— Сам Хокинс? — буквално извика вождът от уплаха.

— Да, Сам Хокинс и Дик Стоун заедно с Уил Паркър — потвърди Олд Шетърхенд. — Все още ли мислиш, че Великия дух ми е отнел разсъдъка? Или аз бях прав, когато казах, че няма да ни е трудно да освободим пленниците? Ние обърнахме копието и го насочихме срещу вас: Пленниците ви са свободни и сега самите вие сте пленени. Никой от воините ти не може да напусне пуеблото, защото ще посрещнем с куршум всеки, който се опита да избяга. Дойдохме, за да те вземем. Ще ви вържем върху вашите коне и ви съветвам да не се опитвате да се съпротивлявате, освен ако не желаете да се запознаете с ножовете ни.

Детелиновия лист слезе от конете и се залови с четиримата индианци, а те бяха толкова слисани, че и през ум не им мина да окажат съпротива. И бездруго тя щеше да е напразна. Вързаха ги върху техните животни, които стояха досега спънати с ремъци, а после поеха по обратния път, без да разменят нито дума, чак докато се озоваха пред "пуеблото. Там накараха Ка Маку и хората му да слязат на земята и ги поставиха под строга охрана. Въпреки тъмнината индианците скоро забелязаха, че всички техни пленници без изключение са свободни. Човек лесно може да си представи обзелата ги ярост.

Белите, особено по-темпераментните между тях, с удоволствие биха прекарали цялата нощ в приказки. Но Олд Шетърхенд не им разреши. Той им обърна внимание, че на следващия ден сигурно им предстоеше тежка и продължителна езда и най-сетне успя да ги придума да легнат да спят, разбира се, с изключение на сменящите се на всеки час постове.

Нощта премина, без червенокожите да се осмелят да слязат от пуеблото и да се опитат да ги нападнат. Щом се зазори, белите видяха, че индианците са се оттеглили на горните платформи. Повечето от тях спяха, но щом малко от малко се развидели, бяха събудени от стражите, които и те бяха поставили. Събраха се горе на групи и започнаха да заплашват белите. Все още не можеха да забележат, че вождът им е пленен.

Винету и Олд Шетърхенд бяха решени да не се впускат в дълги преговори. Ако искаха навреме да догонят Краля на петрола, не биваше да губят никакво време. Затова двамата отидоха да се споразумеят с Ка Маку. Останалите образуваха около тях кръг, за да чуят разговора, а пък онези, които нямаше да могат да го разберат, само да погледат. Тъй като Винету предпочиташе да мълчи и имаше навик да говори само когато бе абсолютно необходимо, Олд Шетърхенд взе думата:

— Ка Маку добре вижда, че всички негови пленници са на свобода, нали?

Вождът не отговори. Ето защо със заплашителен тон уестманът го предупреди:

— Не обичам да приказвам на вятъра. Искаме да се отнесем към теб колкото е възможно по-снизходително. Но мълчиш ли, сърди се сам на себе си, ако не ни остане друг избор, освен да ти отмъстим. И тъй, отговори ми на въпроса:

— Виждам, че са свободни — гневно изръмжа той.

— А че воините ти са наши пленници?

— Не виждам подобно нещо.

— Така ли? А нима някой от тях може да напусне пуеблото против волята ни? Дори не е необходимо да ги търпим да стоят по горните платформи. Куршумите ни ще стигнат и до най-високата тераса и можем да ги накараме всичките да потърсят убежище вътре в помещенията. Откъде ще вземат храна и вода? Няма как да отидат до долния етаж, където е кладенецът, както и складовете за провизии. Освен това ти и твоите другари сте в ръцете ни. Какво мислиш ще направим с вас?

— Нищо!

— Ха, наистина ли?

— Да, защото никой от вас не е пострадал.

— Но за това не трябва да се благодари на вас, а на Винету и на мен. Вашите намерения са били съвсем други. Няма да се разправям с теб надълго и нашироко. На хората все още им липсват много вещи, които се намират в пуеблото. Върнете ли им всичко, ще ви освободим и ще си тръгнем. Но ако откажеш, ще те застреляме и ще изгорим скалпа ти, тъй че ще се видиш принуден да отидеш във Вечните ловни полета без него. Същото ще се случи и с другите трима пленници. Решавай бързо! Ето виж, тъкмо в момента слънцето изгрява. Щом се издигне на педя от хоризонта, искам да имам твоя отговор. Няма да чакам по-дълго. Аз казах!