Кралят на петрола

— Разбрах ви, уважаема, но вие не разбирате друго нещо, а именно, че с един син на музите трябва да се отнасяте учтиво. Обещах ви, когато му дойде времето, да не ви забравя и действително имах намерение да предвидя за вас една сопранова ария, но щом като по такъв начин говорите за изкуството ми, ще се откажа от първоначалния си план. Няма да имате честта да се появите в моята опера.

Той се канеше да направи още някаква забележка, обаче Хобъл Франк припряно му нареди:

— Шшт! Мълчете! Стори ми се, че видях как някакво същество бързо се мярна на първия етаж. Наистина, ей къде пак се промъква! Сега се спря и навежда глава да погледне надолу. Туй ще е някой индианец, който сигурно има намерение да разузнае къде сме се спотаили. Веднага ще разбере!

Той вдигна пушката си, прицели се набързо и натисна спусъка.

— Уф! възкликна изплашен глас веднага след изстрела.

Тъкмо в този момент Олд Шетърхенд се върна заедно с Хокинс.

— Какво има? Кой стреля? — попита той.

— Аз — отговори Франк.

— Защо?

— Този въпрос трябва да се отправи към съдбата, но с удоволствие ще отговоря аз. Някакъв червенокож сеньор беше застанал на покрив номер едно и вероятно искаше да разбере кое време е вече. Показах му колко и за кого е ударил часът, ако незабавно не си плюе на петите. Веднага се оттегли, и то много компетентно.

— Улучи ли го?

— Не, прицелих се на около два лакътя вдясно от него. Ако ушите му са дълги по четири стъпки, тогаз е много вероятно куршумът ми да е пробил дясната му обичка, което, надявам се, ще му послужи като физхармонично предупреждение. .

— Значи вече са се осмелили да се спуснат на първата тераса! Ще трябва да внимаваме. Разбира се, ще стоим на такова разстояние, че да не могат да ни виждат, иначе ще започнат да стрелят по нас. Те трябва да са наясно, че сме тук и няма да им позволим да слязат. Затова нека Франк и Дрол пропълзят до зида и легнат плътно прилепени до него. Погледнат ли след това нагоре към небето, ще могат да забележат главата на всеки, който надзърне над ръба, за да види какво става долу. И тогава бързо ще му изпратят по един куршум!

— Но навярно, без да го улучваме, нали?

— Да. Не искам да убиваме никого.

— В такъв случай ще предпочета да не си хабя на вятъра

хубавите куршуми! По-добре да не слагам никакви куршуми в цевта.

В този момент до Олд Шетърхенд се приближи Ши Со и като си послужи с немски език, го помоли:

— Господине, позволете ми да участвам в наблюдението на пуеблото! Шест очи виждат по-добре от четири.

— Това е съвсем вярно — отговори ловецът, взирайки се в младежа, чиито черти на лицето не можеше да различи.

Струва ми се, че още сте твърде млад. Имате ли силно зрение?

— Да.

— А опит?

— Моят баща ми е бил учител — скромно отвърна Ши Со.

— А кой е баща ви?

— Нитзас-ини, вождът на навахите.

— Какво? Моят приятел Големия гръм? Та тогава вие сте Ши Со, за когото съм чувал, че е в Германия?

— Да, аз съм.

— Ето ти ръката ми, млади приятелю. Много се радвам, че те срещам тук. Веднага щом разполагаме с повече време, ще си поговорим. Ако беше по-светло, навярно щях да те позная. Тъй като си Ши Со, знам, че спокойно мога да изпълня желанието ти. Върви заедно с Франк и Дрол и застанете на такова разстояние един от друг, че да наблюдавате цялата платформа!

Синът на вожда се отдалечи горд от това, че желанието му бе изпълнено. Тъкмо когато тръгваше, се завърна Винету с двата коня, които вързаха за забити в земята колчета достатъчно далеч от пуеблото. Щом свършиха тази работа, апачът се обърна към Олд Шетърхенд:

— Чух един изстрел. Чия пушка стреля?

Белият ловец му отговори, а после продължи:

— Товарните животни на хората, които освободихме, се намират ей там в корала. Целият багаж и всички седла и оглавници са изчезнали:

— Сигурно са в пуеблото!

— Така е. Следователно не можем да тръгнем, а се налага да останем, за да принудим индианците да върнат всичко.

— Няма да е трудно, защото вождът им се намира в ръцете ни.

— Прав си. Трябва да го доведем. Желае ли моят червенокож брат да поеме тук ръководството? В такъв случай ще тръгна заедно с Хокинс, Паркър и Стоун, за да докараме Ка Маку.

— Нека моят брат върви. Когато се завърне, ще завари тук всичко наред.

Трите „детелинови листа“ с радост се съгласиха да яздят заедно с Олд Шетърхенд. Отправиха се към корала, за да вземат своите животни. Наистина конете бяха без седла и юзди, но това беше безразлично на ездачите. Те ги възседнаха и ги подкараха на север. От само себе си се разбира, че пътем Олд Шетърхенд ги разпита как са се срещнали с преселниците и как са попаднали в плен. Разполагаха с достатъчно време да му разкажат и подробностите, както и да опишат характера на всеки един от преселниците. След като ги изслуша, ловецът леко поклати глава и каза:

— Странни хора и при това съвсем непредпазливи! Значи вие тримата сте се заели да се грижите за тях и ще ги придружавате?

— Да — отговори Сам. — Те се нуждаят от помощта ни, а на нас ни е все едно в каква посока ще яздим. Ти какво ще кажеш по този въпрос, сър?