Кралят на петрола

— Well! Тогава слушай внимателно какво ще ти кажа! Първо ще ни подадете децата, но те не бива да издават никакъв звук. След това ще последват жените — надявам се, те също ще пазят тишина. После ще се промъкнат онези, които не познават Запада и нямат голям опит. Уместно е най-напред всички тези хора да излязат навън, за да не останат затворени, в случай че индианците ни забележат. Тук седяха трима пазачи, които обезвредихме. Над главите ви се намират други трима, а те лесно могат да ни изненадат. Ако това стане, ще трябва бързо да действам. Ще се кача горе, за да се справя с тях. Успея ли, ще отворя дупката на терасата и ще ви спусна стълба, за да могат всички, които все още се намират в помещението, бързо да се изкачат при мен и да ми помогнат. И така, опитните хора ще останат последни. Разбра ли всичко?

— Да.

— Тогава започвай! Ще чакам тук, за да посрещна най-напред децата.

Само след броени секунди от дупката изникна едно момче. Олд Шетърхенд го измъкна и го подаде на Винету, който го пое и го остави до стената. По същия начин постъпиха с всички деца, а после и с жените. Това беше тежка работа, при която застаналият на стълбата Олд Шетърхенд трябваше да напрегне всичките си сили. След като дотук всичко мина успешно и Сам Хокинс му съобщи, че започват да излизат мъжете, и то начело с немските преселници, ловецът му отговори:

— Те не се нуждаят от помощта ми, за да достигнат стълбата. Затова ще отида да наблюдавам какво правят тримата пазачи над вас.

Той слезе при Винету, подхвърли му тихо няколко обяснителни думи, а после бързо и безшумно се втурна покрай самия зид наляво, където се намираше стълбата, с чиято помощ се беше изкачил на тази платформа. Той я издърпа и я облегна на стената, за да се изкатери на следващия етаж.

Когато се озова горе и огледа осветеното от огъня място, той забеляза големите камъни, отърколени върху капака, за да го затискат, тъй че пленниците да не могат да излязат. Наблизо лежеше стълбата, която индианците бяха изтеглили, преди да затворят дупката. Друга стълба водеше към по-горната платформа. Пазачите седяха така, че двама от тях бяха с гръб към него.

Олд Шетърхенд се изкачи на тази тераса, за да може незабавно да се нахвърли върху стражите, в случай че индианците ги откриеха. Ако пленниците успееха да се измъкнат навън до последния човек, той щеше да слезе обратно, без изобщо да им се покаже. И тъй ловецът лежеше притихнал и изчакваше. Започна да пресмята по колко време ще е Необходимо на всеки, за да изпълзи от дупката, и колко души са могли вече да излязат навън. И тъкмо когато си мислеше, че навярно шестият е наред, в същия миг в нощта се разнесе силен и пронизителен женски глас:

— Божичко, господин кантор, амче внимавайте да не паднете върху мен!

Тримата пазачи незабавно скочиха на крака, приближиха се до края на платформата и погледнаха надолу. Видяха освободените бели, видяха и апача, който, изправен в целия си ръст, стоеше при огъня. Те го познаха и един от тях извика така, че гласът му проехтя над цялото пуебло:

— Акхане, акхане, арку Винету, нонтон, шие инте! — Насам, насам, Винету, вождът на апачите е тук!

Викът му още не беше съвсем заглъхнал, когато зад гърба им се разнесе не по-слаб глас:

— А тук е и Олд Шетърхенд, за да освободи пленниците!… Винету, посрещни тези двама юнаци!

Белият ловец се беше изправил едновременно с пазачите и се беше втурнал към тях. Още докато извикваше горните думи, той повали единия с юмрука си, а другите двама блъсна така, че паднаха от платформата на долната тераса, където бяха посрещнати от застаналите там хора. После той събори стълбата, водеща към по-горния етаж, за да не може нито един индианец да слезе от горе. След това изтъркаля настрани от капака тежките по петдесетина килограма камъни и отвори дупката, спусна в нея стълбата и подвикна надолу:

— Бързо се качвайте! Може да се стигне до схватка!

След тези думи той скочи с двата си крака в огъня, за да го стъпче, и понеже пламъците бяха малки, успя веднага да го изгаси. Стана съвсем тъмно, защото Винету угаси и долния огън. Олд Шетърхенд бе действувал с такава бързина, че не бе изминала и минута от мига, когато се разнесе непредпазливият женски глас. А ето че от отвора изскочиха и последните пленници.

На терасата над главите им настана оживление. Дочуха се силни гласове. Появиха се светлини и по горните стълби се замяркаха тъмни силуети, които започнаха да слизат надолу. Тогава прозвуча мощният глас на Олд Шетърхенд:

— Нека червенокожите мъже останат горе, ако не искат да умрат! Тук са Олд Шетърхенд и Винету заедно с хората си. Който дръзне да се спусне при нас, ще бъде застрелян!

Той не желаеше да убива нито един индианец, но трябваше да им докаже, че наистина се намира в пуеблото. Такова доказателство можеше да им даде само със скорострелната си карабина, която всички добре познаваха и от която се страхуваха. Олд Шетърхенд вдигна оръжието и се прицели нагоре в един индианец, който с главня в юмрука слизаше най-бързо от всички. Ловецът искаше само да го рани в ръката и натисна спусъка.