Кралят на петрола

— Хмм! Исках заедно с Винету да прехвърля границата, но смятам за свой дълг да се заема с тези преселници, още повече че се канят да минат през такива местности, където без помощта на опитни хора неминуемо ще загинат, понеже човек не може да има никакво доверие на червенокожите, с които ще се срещнат по пътя си. Струва ми се, че трябва да сме снизходителни към тях. Например този пенсиониран кантор може да стане дори и опасен.

— Вече стана. С най-голямо удоволствие бих го изгонил да си върви, ама няма как. А какво ще кажеш за историята с Краля на петрола?

— Измама!

— Well, и аз съм на същото мнение. Имаме ли право да оставим двамата да вървят към гибел?

— В никакъв случай. Ще тръгнем по петите на Гринли, който много вероятно има и други имена, и вярвам, че ще го догоним навреме. Страшно съм любопитен да разбера с каква ли вълшебна пръчица е извадил петрол от земята или пък се кани да извади.

Бяха яздили доста бързо и вече се намираха недалеч от мястото, където оставиха вързан вожда заедно с хората му.

Олд Шетърхенд разказа на Детелиновия лист как четиримата индианци им бяха паднали в ръцете, а после добави:

— Вождът отрече всичко и заслужава наказание. Известен съм като приятел на червенокожите и обичам да живея с тях в мир. Затова ми се иска да се отнеса към Ка Маку с възможно най-голямо снизхождение. Ще видим дали все пак няма да направи признание. Ако ви забележи, веднага ще разбере как стоят нещата. Затова ще избързам напред, а вие ме последвайте бавно. Яздите ли право на север, ще се натъкнете на скалата, зад която сме оставили пленниците.

Наоколо беше много тъмно и в тази равна местност, където нямаше никаква опорна точка или белег, всеки друг навярно би се объркал. Но Олд Шетърхенд можеше да разчита на чувството си за ориентиране и достигна целта си с такава точност, сякаш яздеше не в тъмна нощ, а посред бял ден.

Той беше убеден, че ще завари четиримата индианци в същото положение, в което ги бяха оставили, но въпреки това трябваше да е предпазлив. Все пак не беше изключено по някакъв начин да са се освободили и сега да чакат него и Винету, за да си отмъстят. Ето защо на подходящо разстояние той слезе от коня, завърза го за колче и пеша се запромъква към скалата. След като се приближи достатъчно, легна на земята и продължи пълзешком. Скоро от лявата му страна изплува високата и широка скала. Той описа къса дъга и тогава видя легналите пленници. Но възможно беше те да са свободни и коварно да са останали в същото положение. Затова ловецът все още не се издаде, а продължи да пълзи, докато се озова зад самия вожд. Всичко стана толкова тихо, че индианецът не долови и най-малкия шум. После Олд Шетърхенд вдигна ръка и опипа заровената в земята пушка, за която бе вързан Ка Маку. Положението на ремъците не беше променено, все още не бяха развързани. Тогава той стана и неочаквано се изправи пред пленниците, сякаш бе изникнал от земята.

— Сигурно времето се е сторило на Ка Маку твърде дълго — поде белият ловец. — Тъй като устата му е била запушена, не е могъл дори да разговаря с другарите си. Аз пак ще му дам възможност да си служи с гласа.

Той измъкна кърпата от устата му и после продължи:

— Вождът е имал време да размисли. Ако е готов да признае, че в пуеблото му се намират пленници, ще го освободя и всичко ще остане без никакви лоши последици за него.

От думите му Ка Маку заключи, че Олд Шетърхенд все още не знае нещо определено, и затова реши нищо да не признава. Тъй като познаваше нрава и характера на белия ловец, вождът беше убеден, че животът му не се намира в опасност. И тъй нищо нямаше да признава и предпочиташе да остане да лежи на мястото си, докато хората му дойдеха да го освободят. Мислеше си, че скоро след зазоряване щяха да тръгнат да го търсят. Пред очите му стоеше само Олд Шетърхенд. А къде ли беше Винету? За да разбере това, той попита:

— Защо вождът на апачите не дойде да разговаря с мен?

По гласа му си личеше, че кърпата, с която бе затъкната устата му, е затруднявала дишането му.

— Наложи се да остане в околността на пуеблото, за да го наблюдава.

Съдейки от този отговор, Ка Маку предположи, че усилията на Винету и Олд Шетърхенд са останали напразни и белият ловец е дошъл само за да го разпита и така да понаучи още нещо. Ето защо с нескрита подигравка в гласа индианецът каза:

— Винету ще види и чуе само това, което вече ти казах — при нас няма нито един пленник. Защо двамата храбри мъже дебнат тайно около пуеблото? Защо не поискат да ги пуснем в него, за да се убедят сами, че казвам истината и имам искрени намерения?

— Защото ви нямаме доверие и сме убедени, че и ние ще бъдем пленени.

— Уф! Къде остана мъдростта на Олд Шетърхенд? Великият дух му е отнел разсъдъка. Аз бях негов приятел, но понеже той се отнася с мен като към враг, между нас всичко ще реши ножът.

— Нямам нищо против. Значи наистина не държите в плен никакви мъже, жени и деца във вашето пуебло?

— Не.