Кралят на петрола

Той стана и се отдалечи заедно с Винету, в знак че няма намерение повече да си хаби думите. С намръщено лице Ка Маку гледаше втренчено пред себе си. Той често беше чувал за човеколюбието на хората, които го победиха, и не вярваше, че ще изпълнят заканата си. Искането им да върне цялата плячка му се струваше прекалено. След като слънцето се издигна до определеното от ловеца място, двамата отново се приближиха и Олд Шетърхенд попита:

— Какво реши Ка Маку? Преселниците ще получат ли всичко, което им принадлежи?

— Не! — процеди той през зъби.

— Well! Преди малко ти казах последната си дума. Повече няма да се разправям с теб. Отнесете тези типове ей при онази скала и им одерете скалповете, а после застреляйте всички с куршум в главата! Нямам намерение да си хабя думите на вятъра.

Сам, Дик и Уил, Франк и Дрол хванаха четиримата пленници и ги помъкнаха към посочената скала. За индианеца, който умре и бъде погребан без скалп, са загубени всички радости на Вечните ловни полета. Ето защо, когато Хокинс хвана с лявата си ръка косата на вожда, а с десницата си размаха ножа, Ка Маку изкрещя:

— Чакай, чакай! Ще получите всичко!

— Добре! — кимна Олд Шетърхенд. — Крайно време беше, но да не се отметнеш от думата си, защото тогава няма да има вече милост! Искам да върнете абсолютно всичко до най-дребния предмет. Нека жените ви ни донесат тези неща. Дръзнат ли да се появят и мъже, ще ги застреляме. Съгласен ли си?

— Да — каза Ка Маку.

— Тогава нека ей този воин съобщи на хората ти какво сме решили. Ако до пет минути не започнат да връщат имуществото на преселниците, ти си загубен.

Той посочи един от пленниците. Развързаха ремъците му и после му дадоха една стълба, за да се изкачи на пуеблото. Едва сега от него индианците научиха, че вождът им е пленен. Те нададоха силни крясъци и със заплашителни жестикулации затичаха горе по терасите насам-натам, но, изглежда, пратеникът се зае сериозно да ги убеждава и след уговорените пет минути първите жени бяха вече слезли долу с различни товари, които предадоха на преселниците. Всеки от ограбените хора вземаше каквото му принадлежеше и съобщаваше какво все още му липсва. Решително и остро настояваха да бъде донесена и най-незначителната вещ. Това, разбира се, създаде много работа и затруднения, но най-сетне всичко се оказа налице и беше разпределено между хората. Тогава вождът каза:

— Направихме каквото искахте, а сега ме развържете и се омитайте оттук!

— Лъжеш се — спокойно му отговори Олд Шетърхенд, — все още не сте ни обезщетили за всичко.

— Какво друго искаш?

— Времето, което изгубихме.

— Нима мога да ви дам време, да ви подаря часове? — възрази Ка Маку.

— Заради теб всички ние изгубихме ценно време и непременно трябва да го наваксаме. А това няма да стане с лошите коне, които имат неколцина от нас. Видях, че във вашия корал се намират много хубави животни. Ще разменим срещу тях нашите лоши коне.

— Само посмей! — извика Ка Маку и очите му гневно засвяткаха.

— Пфу! Нима за това е необходима някаква особена смелост? Да не мислиш, че ме е страх от теб? Кой ще ни попречи да извършим размяната? Ти си в ръцете ни, а воините ти не могат да слязат долу, за да осуетят намеренията ни. Нашите пушки бият по-надалеч от техните. Не те ще улучат нас, а ние тях. Знаят го много добре, тъй че ще внимават да не се приближават до нас.

— Но това е кражба, грабеж!

— Само отмъщение! Вие сте крадци и ние ще ви накажем. Нима искаш да ви се размине ей така, че пленихте всички тези хора и ги ограбихте? Трябва да ви се покаже, че честният винаги възтържествува над безчестния. И тъй, няма никаква полза да се опъваш. Нека Винету, Сам Хокинс и Дрол дойдат с мен, за да изберем конете!

Четиримата се отправиха към корала. Вождът изпадна в безсилна ярост. Започна да се гърчи и да опъва ремъците си и изобщо се държеше така, сякаш беше обезумял. Тогава към него се приближи госпожа Розали и гневно го сряза:

— Ще млъкнеш ли веднага, кресльо такъв! Амче ти к’во представляваш всъщност? Казваш, че си вожд? Ако си мислиш, че го вярвам, имаш много здраве! Нехранимайко си ти, крадлив обесник! Разбра ли ме? Трябва да ядеш пердах, хубавичко да ти нашарят гърба! Беше ни затворил, нас, нещастните хорица! И сега, когато справедливото възмездие се изсипа върху теб като пипера върху супата, се правиш на чиста вода ненапита. Внимавай някой път да не ми паднеш в ръцете! Ще ти оскубя косата косъм по косъм! Тъй, вече знаеш как стоят нещата и с кого си имаш работа. Поправи се! Може би все още не е късно. Инак с теб ще се разправя полицията и жандармите!

Тя му хвърли един унищожителен поглед и му обърна гръб. Макар че той нищо не разбра, думите й не останаха без резултат. Толкова по-разбираем му беше нейният тон. Слисано я проследи с поглед, без да отвори уста. Не я отвори дори и когато не след дълго конете бяха изведени от корала и оседлани. Между тях се намираха най-хубавите животни. Макар нищо да не продумваше, погледите, които вождът хвърляше, говореха толкова по-ясно. По тях си личеше, че Ка Маку замисля отмъщение.