Кралят на петрола

Както вече неколкократно се спомена, тъкмо по това време между няколко племена бяха започнали много сериозни военни действия и по-специално между нихорасите и живеещите тогава на север от тях навахи. Реката Чели, приток на Рио Колорадо, образуваше границата между тези две племена. Следователно можеше да се предположи, че в някоя от местностите, през които тече тази река, щяха да се срещнат враждуващите страни. И именно тези местности съгледвачите трябваше предварително да разузнаят.

Опасност застрашаваше не само индианците, но и белите, защото опитът учи, че когато червенокожите започнат да воюват едни срещу други, и двете страни гледат на бледоликите като на врагове. Ако искаме да използваме едно образно сравнение, можем да кажем, че в подобен случай белите попадат между чука и наковалнята.

Глуми Уотър, накъдето се беше отправил Краля на петрола, се намираше край реката Чели. Гринли знаеше какви опасности очакват всеки бял, който решеше точно сега да тръгне натам, но мислеше, че може да поеме подобен риск, понеже никога досега индианците от тези две племена не се бяха държали към него враждебно. Може би въпреки това щеше да се откаже от опасния си план, но нямаше никакво време за губене, а и обстоятелствата го принуждаваха да постъпи така. Трябваше да бърза, ако искаше да постигне целта си. Не биваше да дава възможност на банкера да се опомни и да размисли, нито пък поради някаква случайност да бъде предупреден за измамата.

Що се отнася до Ролинс и неговия счетоводител, те наистина бяха чули, че нихорасите и навахите са скъсали приятелските си отношения, но двамата нямаха необходимия опит и познания, за да са наясно каква опасност ги заплашва. А Краля на петрола, разбира се, нямаше никакво намерение да им отвори очите.

Петимата мъже се намираха на около един ден езда от Чели и препускаха по открита тревиста прерия, осеяна тук-там с храсталаци, когато внезапно видяха срещу тях да се задава самотен конник. Той беше бял, беше завързал за седлото зад гърба си кожена торба и яздеше яко индианско пони, на което му личеше, че здравата е напрягало сили. Изненаданите конници спряха.

— Hallo! — извика непознатият. — Ама можехте да сте и червенокожи!

— Тогава щеше да останеш без скалп — отговори му Краля на петрола, като принудено се засмя, за да прикрие смущението си, понеже неочакваната среща изплаши и него.

— Или пък вие — отвърна другият. — Не съм човек, който ще позволи току-тъй да му одерат кожата от главата.

— И когато си сам срещу петима ли?

— И тогава, стига да са червенокожи. Изправял съм се и срещу повече от тях и все пак съм си запазил скалпа.

— В такъв случай човек не може да не изпита уважение към теб, сър. Ще ни кажеш ли кой си?

— Защо не? Нямам причина да се срамувам от себе си — рече той и като посочи кожената торба зад гърба си, поясни: — Впрочем въпросът ти ме учудва. Изглежда, не сте истински уестмани. Ей по този предмет би трябвало да разберете, че съм пощенски куриер.

И така той беше един от онези храбри мъже, които на бързите си коне безстрашно яздят през прериите и Скалистите планини, разнасяйки писма и други подобни пратки. Но в последно време тези куриери вече не се срещат.

— Дали сме уестмани, или не сме, това не те засяга — отвърна му Краля на петрола. — Наистина видях кожената ти торба, обаче знам, че из тукашните места никога досега не се е появявал куриер. Тези хора имат навика винаги да се движат по пътя между Албукерк и Сан Франциско. Ти защо си се отклонил от него?

С полупрезрителен израз човекът спря погледа на умните си очи върху Гринли и му отговори:

— Всъщност не съм длъжен да ти давам сведения, а и нямам кой знае какво желание, но тъй като виждам, че се каниш нищо неподозиращ да отидеш към гибелта си, ще ти кажа защо се отклоних от пътя си — заради навахите и нихорасите. Посоката, в която бях поел, щеше да ме отведе право към местата, избягвани в момента от всеки умен човек — района на реката Чели. Нима не знаеш кои са се хванали там за гушата?

— Ти да не се мислиш за най-умния човек в целия Запад?

Навярно Краля на петрола щеше да постъпи по-разумно, ако се държеше учтиво, но уплахата от неочакваната среща го беше ядосала и той не смяташе за необходимо да прикрива безцеремонния си характер пред самотния ездач. Куриерът изпитателно огледа и петимата един подир друг, без да отвърне на грубостта му с грубост, после кимна като на себе си и посочвайки към банкера и счетоводителя, спокойно каза:

— Мога да твърдя, че поне тези двама мъже не са виждали досега кой знае колко много кръв. Щом си толкова умен, че не ти е необходим съвет, ще приканя поне тях да бъдат предпазливи. Може би те изобщо не знаят какво вършат и какво рискуват. Никой що-годе разумен човек не си пъха главата в менгеме, което тъкмо предстои да бъде затегнато.

Тези сериозни думи накараха банкера да се осведоми:

— Какво искаш да кажеш, сър? За какво менгеме става дума?,