Кралят на петрола

— То се намира зад гърба ми по бреговете на Чели. Изглежда, вие искате да налетите право в него. Мешърс, върнете се, иначе ще се озовете между ножовете за скалпиране на двете племена, които се канят взаимно да се избият, а каквото остане от вас, ще бъде изядено от лешоядите и прерийните вълци. Послушайте ме! Мисля ви доброто!

Един поглед в откритото му лице и честните очи бе достатъчен, за да се убеди човек, че говори истината. Ето защо Ролинс попита:

— Действително ли мислиш, че опасността е толкова голяма?

— Да, тъй мисля. Рано тази сутрин видях следи и те ми издадоха, че съгледвачите вече се дебнат един друг. А това обстоятелство винаги е било едно предупреждение, с което се съобразява всеки разумен човек. Непременно ли трябва тъкмо сега да отидете в онзи район? Не можете ли да отложите това непредпазливо пътуване за По-добри и мирни времена?

— Хмм, бихме могли! Щом твърдиш, че опасността е толкова голяма, наистина смятам за по-уместно да…

— И дума да не става! — прекъсна го Краля на петрола. — Нима познаваш този човек? На него ли ще имаш по-голямо доверие, или на нас? Ако той се е изплашил от някаква следа в тревата, това си е негова работа, а не наша.

— Обикновено куриерите са опитни хора.. Изглежда, казва истината и ако става въпрос за живота ни, тоест за най-важното, не е уместно да проявяваме безразсъдна смелост. Мисля, че няма никакво значение дали ще сключим сделката днес, или няколко дни по-късно.

— Напротив, има! Защото нямам никакво намерение да се мотая тук вечно, сър!

— Аха, значи става дума за сделка! — засмя се куриерът. Well, тогава няма да се бъркам. Изпълних дълга си и ви предупредих. Повече никой не може да иска от мен.

При тези думи той хвана юздите на понито си, за да го подкара отново.

— Та ние и не искаме повече — грубо го сряза Краля на петрола. — Изобщо нищо не сме искали от теб, тъй че спокойно можеш да запазиш мнението си за себе си. Махай се от пътя ни!

И сега поведението на Гринли не можа да накара куриера да изгуби самообладание. С тона на учител, който назидателно се обръща към свой ученик, той му каза:

— Не съм срещал досега такъв грубиян като теб. Какви ли хора не се скитат из Запада! — И като се обърна към банкера, продължи: — Преди да се подчиня на заповедта на този великомогъщ джентълмен „да се махна от пътя ви“, трябва да ти кажа още нещо и то е следното: щом става дума за сделка по тези места, то тя дори в обикновените мирни времена винаги е опасна. Но ако и при настоящите обстоятелства не търпи отлагане, тогава тя е вече не само опасна, а направо подозрителна сделка. Внимавай, сър, да не би да ти струва главата!

Той се накани да се отдалечи, обаче Краля на петрола извади ножа си и му кресна:

— Човече, това е обида! Да те ръгна ли между ребрата с тази остра стомана? Ха си казал още една дума, ха съм го направил!

В същия миг в ръцете на куриера пробляснаха цевите на два револвера, но още по-силно пробляснаха светкавиците в очите му, когато с презрителен смях му отговори:

— Я се опитай, my boy! Веднага прибери ножа, иначе ще стрелям! Мешърс, тук има дванайсет куршума. Вдигне ли някой от вас, макар и невъоръжена ръка срещу мен, ще направя дупка в нещастната му глава. И тъй, хвърли ножа! Ще броя до три! Едно… две…

По поведението му си личеше, че не се шегува и ще изпълни заканата си. Затова Гринли благоразумно не изчака до „три“, а прибра ножа си, преди куриерът да довърши броенето.

— Ха така! — засмя се куриерът. — Не те съветвам да поемаш такъв риск. Засега ти стига. Срещнем ли се някога отново, тогава ще научиш повече неща от мен!

Той си тръгна, без да сметне, че си заслужава труда поне веднъж да се обърне. Гринли посегна към пушката си с намерението да я насочи към него, но счетоводителят сложи длан върху ръката му и почти строго каза:

— Сър, престани да вършиш щуротии! Да не искаш да го застреляш?

— Да престана ли? — попита Краля на петрола. — Нима вече съм извършил някаква щуротия?

— Разбира се.

— И каква?

— Грубостта ти, цялото ти поведение беше щуротия. Очевидно човекът ни мислеше доброто и аз наистина не виждам нито причина, нито повод да се отнасяш с него така.

Гринли се накани гневно да му се тросне, но промени намерението си и отговори:

— Ако съм бил груб към него, то сега ти си груб към мен. Тъй че вече сме квит. С предупреждението си онзи тип показа, че е страхливец.

— Но когато ти му извади нож, той съвсем не се държа като страхливец, а ти беше онзи, който се видя принуден да отстъпи.

— Това съвсем не е позор. Нека дяволът стои и гледа спокойно, когато в гърдите му са насочени дулата на два револвера с по шест куршума. Стига сме приказвали за това! Да продължим!

Докато траеше цялата сцена, Бътлър и Полър се държаха доста спокойно, но все пак по лицата им си личеше, че появяването и поведението на куриера, както и особено предупреждението му, ги бяха немалко ядосали. По време на ездата и те също като Краля на петрола хвърляха угрижени и изпитателни погледи към Ролинс и Баумгартен, за да разберат по изражението им какво впечатление им беше направило това предупреждение.