Кралят на петрола

— Не забравяй лунната светлина! Враговете ще ни видят, като се приближаваме, и ще ни застрелят, преди да успеем да си помръднем и малкото пръстче за нашите приятели. Нищо лошо не им се е случило именно защото са нападнати и пленени по време на сън. Сега лежат вързани един до друг и ако подхванем умно нещата, навярно ще можем да ги спасим.

— Да ги спасим? Това звучи по-приятно за слуха ми. Бих жертвал живота си, за да ги освободя.

— Да се надяваме, че това няма да е необходимо. Сега се радвам, че ти ме събуди да търсим кантора. Ако не се бяхме отдалечили от лагера, ние също щяхме да лежим при нашите спътници с вързани ръце и крака. А така сме свободни и доколкото познавам стария Сам Хокинс, той няма да миряса, преди те да са се измъкнали от плен, ако не се лъжа, хи-хи-хи-хи!

Хобъл Франк все още не се чувстваше съвсем убеден в правотата на думите му. Той беше силно развълнуван и стоеше внимателно заслушан в шумовете с приведено напред тяло, сякаш бе готов всеки миг да хукне към лагера. Ето защо Хокинс продължаваше здраво да го държи и да го увещава, докато най-сетне Франк се успокои. Тогава Сам го повлече след себе си. Щом достигнаха гората, продължиха да се примъкват покрай нея в непрогледната сянка на дърветата. Не се бяха отдалечили още кой знае колко, когато изведнъж спряха, защото проехтя силен вик:

— Уста арку етенте! — Ей, вие, мъже, качете се горе!

— Стой — прошепна Хокинс. — Хората, които вождът извика, ще се изкатерят ей по този склон и ако продължим да вървим в същата посока, ще налетим на тях. Я чуй!

Гласът на вожда беше достигнал долу до реката. Скоро двамата доловиха търкалянето на камъни, чупенето и пращенето на клони, както и шума от стъпките на много крака. Тъй внезапно нападнатите и пленени бледолики трябваше да бъдат откарани долу в пролома, а за тази работа бяха необходими повече индианци от онези, които се намираха горе. За да се транспортират хора като току-що пленените не бяха достатъчни петдесет или шейсет воини. Освен това трябваше да отведат долу конете им и да отнесат всички вещи, които им бяха отнели.

Настана голяма суматоха, един през друг различни гласове заповядваха, питаха и отговаряха. После двамата притаили се ловци дочуха тропот от конски копита и шум от човешки стъпки. Видяха покрай тях да минава дълга върволица от хора и коне. Тъй като луната ги осветяваше, можаха ясно да различат отделните човешки силуети. Всичките им приятели бяха с вързани ръце и крака, като ремъците на краката им позволяваха да правят малки крачки. Никой не липсваше освен канторът. Винету, както и Олд Шетърхенд, вървяха между четирима яки, широкоплещести индианци.

Щом колоната отмина, Хобъл Франк заплашително вдигна юмрук и каза:

— Как ми се иска да разкъсам тези червенокожи негодници на парчета, и то така, че да се разхвърчат из въздуха като перушина! Ама аз все ще съумея да им отворя очите, та да разберат какво представлява Хобъл Франк, когато гневно се разлюти и люто се разгневи! Ей на, отидоха си, а ний стоим тук като два счупени чадъра и сякаш сме пуснали корени в земята. Амче няма ли да тръгнем подир тях?

— Няма.

— И защо не?

— Защото така само ще заобикаляме. Заради транспортирането на пленниците те са принудени да изберат най-удобния път и затова тръгнаха по продължение на възвишението. После на някое подходящо място ще се спуснат надолу. А ние ще се промъкнем по склона право до там, откъдето те са се изкачили, за да ни нападнат.

— Ами след това?

— След това ще видим какво ще правим.

— Добре, тогава напред. Сам! Сърбят ме ръцете да сграбча тези негодници за гръцмуля.

Бавно и предпазливо двамата започнаха да се спускат в пролома. Когато се озоваха долу, промъкването им бе улеснено от горящите огньове, по които се ориентираха. Те пълзяха през гората малко над индианския бивак, докато се добраха до едно място, където две високи и тънки каменни плочи се опираха една о друга така, че образуваха нещо като полска колиба или навес, под който двама души можеха криво-ляво да се подслонят. Отпред растяха няколко ниски конифери (Конифери — шишаркови, иглолистни растения (Coniferae). Б. пр.), чиито долни клони закриваха входа. Хобъл Франк и Сам пропълзяха вътре и легнаха по такъв начин, че главите им се озоваха под короните на дръвчетата и двамата можеха да гледат между стволите им.

След като се настаниха колкото можеха по-добре, Франк сръга с лакът своя другар и му пошепна:

— Видя ли, че голямата ми ясновидска дарба не ме излъга? Ей го къде седи край огъня оня загубеняк. Значи наистина той ни е издал, тоя емеритикус в дванайсет действия!

— Да, прав беше, действително е бил той.

— Не ми изглежда да е пленен. Защо ли не са го вързали?

— И за мен е необяснимо.

— А виждаш ли кой лежи ей там?

— А-а, Краля на петрола! Другите двама сигурно са Бътлър и Полър.