Кралят на петрола

— Да, всичките ще ги застреляме, защото ще имаме оръжия, с които ще можем да победим дори и най-силния неприятел.

— Какви оръжия? — попитал старият, защото не се досетил какво имал предвид Мокаши.

— Нима моят брат забрави Сребърната карабина на апача?

— Уф! И омагьосаната пушка на Поразяващата ръка! Прав си. Ще принудим бледоликите да ни дадат оръжията си.

— А после с омагьосаната пушка ще застреляме всички навахи. Изобщо няма да ни е необходима друга карабина.

Уф, уф, уф!

Тези думи възхитили четиримата индианци. Да можели само отнейде да разберат кой подслушва всичките им думи, кажи-речи, над самите им глави! Винету се оттеглил малко назад и подръпнал Олд Шетърхенд за ръката.

— Ще се връщаме ли? — тихо го попитал ловецът.

— Да. Чухме достатъчно, повече не ни е необходимо да знаем. Нека моят брат ме последва!

Те запълзели към задната страна на скалата, откъдето с ласото Олд Шетърхенд спуснал апача на земята. Слизането на белия ловец от каменния блок пак било опасно за живота му, но с помощта на Винету всичко преминало успешно.

Много важно било да напуснат мястото пак тъй незабелязано, както се и добрали до него. Пълзейки плътно притиснати до земята, двамата използвали същия път, по който дошли. След като нямало повече нужда да пълзят, те се изправили и оттеглянето им станало далеч по-лесно и по-удобно. Отправили се към брода и когато го прекосили и се озовали на другия бряг, били вече в безопасност. Там се спрели и Винету се обадил:

— Имат намерение да ни поставят клопка и наистина вярват, че ще ни заловят.

— Да, клопката е замислена добре, толкова добре, че ние ще влезем в нея.

— Моят брат мисли също като мен. Ние ще влезем в клопката.

— А после нека видят дали ще ни заловят! Естествено ще извикаме навахите, които забелязахме днес. Те ще затворят клопката зад гърба ни така, че нихорасите сами ще се озоват в нея. Но хайде да се връщаме при Ши Со! Не е необходимо да изпращаме при неговите навахи този млад храбър воин, защото самите ние ще ги посетим.

Той се наканил да се отдалечи, но Олд Шетърхенд го хванал за ръката и казал:

— Нека моят брат почака още малко! Ако искаме утре да влезем в поставената ни клопка без да си изпатим, ще трябва преди това да знаем със сигурност, че тя действително ще остане същата, каквато току-що чухме да я описват.

— Моят брат иска да каже, че е възможно нихорасите да променят плановете си?

— Да. Тогава ще влезем в примката, без после да можем да я развържем.

— Значи един от нас двамата трябва да остане тук.

— Разбира се. Единият ще остане тук да наблюдава нихорасите. Аз ли ще съм?

— Не, аз ще остана. Моят брат Шетърхенд умее по-добре от мен да се разбира със своите бели мъже и жени. Затова нека той отиде да ги уведоми.

— Добре! Но не е необходимо през цялата нощ да стоиш тук при Зимната вода. Достатъчно е, ако утре в ранни зори отново дойдеш насам.

— Да, и аз трябва да отида при моя жребец, където ще пренощувам.

— Тогава да вървим!

Двамата се отправили в посоката, откъдето били дошли. Вече нямало нужда да се крият, защото станало тъмно и никой не можел да ги види. Дори вървели през откритата степ и затова бързо напредвали. Същевременно се съвещавали за начина, по който на следващия ден щели да проведат своя план.

— Естествено предполагам, че още през нощта ще открия навахите — казал Олд Шетърхенд. — Те незабавно ще се съгласят с предложенията ми.

— Не само ще се съгласят, ами и страшно много ще се зарадват. Кога моят брат Олд Шетърхенд ще се върне тук?

— Не мога да ти кажа съвсем точно, защото не знам кога ще се срещна с навахите. Ако успея да се справя, още на зазоряване ще тръгна на път от мястото, където лагеруват в момента моите бели спътници.

Вече споменахме, че още докато яздеше към Зимната вода, Олд Шетърхенд бе намерил подходящо за бивакуване място и ясно го беше белязал за следващите го по петите другари.

— Тогава — обадил се апачът — нека, когато моят брат дойде, да ме почака на мястото, където преди оставихме Ши Со. Аз ще бъда наблизо и после ще ти кажа какво са правили нихорасите.

— Добре. И тогава ще знаем дали ще можем да приведем в изпълнение сегашния си план. Много ми се иска да успеем, защото само в такъв случай ще ни е възможно без кръвопролитие да уредим конфликта, възникнал между двете племена.

— Как си представя Олд Шетърхенд провеждането на нашия план. Значи заедно с белите хора ще яздим към Зимната вода, така ли?

— Да.

— И ще се спуснем към брода, сякаш нищо не подозираме?

— Да.

— Заедно с жените и децата?

— Естествено!

— Но те ще се страхуват и ще ни пречат.

— Въпреки всичко няма да ги оставим назад, защото отсъствието им сигурно ще направи впечатление на нихорасите и може би ще заподозрат нещо нередно.

— Така е. Значи трябва да ги вземем с нас, но нека моят брат строго ги предупреди да не правят нищо, което може да ни навреди. След като се озовем долу между водите на Чели и отвесните скали и нихорасите се зададат, навахите не бива да се бавят нито миг повече!

— Нито секунда! Ще бъдат по местата си.

— Без нихорасите да ги забележат?

— Да.