Кралят на петрола

Той скочи от седлото и поведе коня си към реката. Другите го последваха. Щом се озоваха под короните на дърветата край речния бряг, те тръгнаха нагоре по него, като непрекъснато търсеха прикритие зад храстите, тъй че да не могат да ги видят откъм споменатата ивица. Естествено това ставаше твърде бавно и ето защо измина доста време, преди да достигнат онова място от брега, където започваше гористата ивица, врязала се навътре в откритата равнина. Там те завързаха конете си за дърветата, свърнаха под прав ъгъл с реката и тръгнаха по продължение на ивицата, за да я претърсят за индианци. Това стана броени минути, преди двамата навахи да се приближат до нея откъм другата й страна.

Гринли и спътниците му си вършеха работата, като не забравяха да вземат всички необходими и възможни мерки, но не откриха никакви следи от човешки същества. Вече бяха достигнали почти самия край на ивицата и Краля на петрола се канеше да предложи да се върнат при конете и да продължат ездата си, когато Бътлър посочи към равнината и възкликна:

— Е-хей! Оттам идват двама червенокожи! Вероятно са онези, които търсим. Ще ги оставим ли да отминат необезпокоявани?

— Да отминат ли? — обади се Полър. — Но те, изглежда, нямат такова намерение. Струва ми се, че са се насочили право към нас.

— Наистина. Отдръпнете се! Трябва да разберем какво мислят да правят.

Бандитите се върнаха малко назад и се скриха толкова добре, колкото им позволяваше околността. Двамата навахи се приближиха, скочиха от конете, вкараха ги сред храстите и после самите се прикриха в гъсталака. Индианците и белите се намираха на не повече от десетина крачки едни от други. Навахите бяха убедени, че са сами, и затова не смятаха за необходимо да разговарят тихо. Белите ясно чуваха думите им.

— Дали бледоликите ще дойдат? — обади се единият от тях.

— Ще дойдат — каза другият. — Те много искат да вземат хартията, тъй че няма да се забавят.

— Значи ще влязат в ръцете на смъртта. Ако тръгнат по петите на нашите воини, ще бъдат заловени и измъчвани, а ако ги обземат подозрения и не ги последват, тогава ние ще ги застреляме.

— Чухте ли? — прошепна Краля на петрола на Бътлър и Полър. — Това напълно ни стига.

— Наистина вече знаем предостатъчно — съгласи се с него Бътлър. — Какво мислиш да правим?

— Ще ги изпратим в ада.

— Well, готов съм! Вземете пушките и се прицелете в главите им! Той вдигна карабината си и започна да брои: — Едно… две… три…!

Трите изстрела изтрещяха. Храстите, където се криеха индианците, зашумоляха. Дочуха се кратки стенания и предсмъртно хъркане, после всичко утихна. Белите излязоха от прикритието си и изминаха споменатите десетина метра. И двамата навахи лежаха мъртви в храсталака с простреляни глави.

— Тъй! — обади се Краля на петрола. — Тези вече няма да ни преследват, а и няма да ни застрелят. Нека останат тук да ги разкъсат лешоядите и вълците.

Полър кимна в знак на съгласие, а и Бътлър нямаше нищо против. Те им обърнаха гръб и се наканиха да се върнат при конете си, но изведнъж Бътлър се спря и каза:

— Чакайте! Нека вземем от нещата им онова, което можем да използваме.

Тримата бандити ограбиха мъртъвците, чиито пушки и муниции им бяха особено добре дошли. Естествено те взеха със себе си и индианските коне, които можеха значително да ги улеснят. Когато беглецът има възможност да сменя коня си, той напредва по-бързо, отколкото, ако е само с един кон. За своя радост те намериха в дисагите на седлата значителни запаси сушено месо. Индианците се бяха запасили достатъчно с храна, защото се бяха подготвили за по-продължително отсъствие от племето си.

Тримата убийци продължиха пътя си, но вече с пет коня. Не беше необходимо да са вече така предпазливи, защото не очакваха друга засада, тъй че пришпориха животните да препуснат в галоп и яздиха така чак до онова място на брега, където бяха пренощували навахите. Слязоха от седлата, за да претърсят напуснатия бивак, но не намериха нищо интересно, освен следите, оставени рано сутринта от индианците , по отсамния бряг, когато бяха продължили да яздят нагоре срещу течението.

Тръгнаха по тази диря и след около четвърт час се добраха до мястото, където навахите бяха прехвърлили реката. Тримата последваха примера им и от другата страна откриха ясните следи от лагера на белите. Отново слязоха от седлата и изцяло посветиха вниманието си на това място. И тримата бяха все опитни мъже, тъй че не се излъгаха в онова, което се бе разиграло тук, макар и да не им беше възможно да отгатнат подробности.

— Тук е имало бивак — обади се Краля на петрола. — Знаете ли кой е бил на това място?

— Естествено Олд Шетърхенд със своите хора — отговори Бътлър. — Изобщо не е възможно да са били други ездачи. Я погледнете към храстите! Дирята им се изкачва по високия бряг и води право на запад.

— Да, навахите са прехвърлили реката и тук са се присъединили към тях. Съюзили са се и заедно са потеглили подир нихорасите. Това ще…

Краля на петрола замлъкна. По израза му си личеше, че се е изплашил.

— Какво има? — попита Бътлър.

— Хиляди дяволи!

— Кажи де!