Кралят на петрола

Олд Шетърхенд се промъкнал още напред и чул за какво разговарят. След това последва вече описаната сцена.

Малко по-късно ловецът седна при Нитзас-ини, за да се съвещават относно действията, които трябваше да предприемат на следващия ден. Той разясни на вожда плана, нахвърлян от него и от Винету, и навахът се съгласи с всичко.

После доведоха пенсионирания кантор. Посрещането му не беше особено дружелюбно, защото Олд Шетърхенд му каза мнението си за него, без абсолютно нищо да премълчава, но, разбира се, не успя да го убеди, че върши само щуротии.

След това Олд Шетърхенд посъветва всички да легнат да поспят, защото ги очаква много напрегнат и изморителен ден.

Вождът на навахите не се завърна с жена си в своя лагер, а заяви, че иска да остане при тях. Но затова пък изпрати обратно воините си да предадат заповедите му в техния бивак.

На пост застана само един човек. Оставиха огъня да догори и после всичко притихна. Ши Со легна до майка си.

Беше станало твърде късно и краткото време до сутринта измина много бързо. Тъкмо се зазоряваше, когато Олд Шетърхенд събуди спящите хора. Когато слязоха при реката, за да се измият, видяха воините на навахите, които се появиха на отсрещния бряг, яздейки в дълга върволица нагоре срещу течението. Щом се озоваха точно срещу тях, те накараха конете си да навлязат във водата, за да се прехвърлят на другия бряг.

Белите също бързо се приготвиха за път. Не след дълго колоната потегли надолу по реката, предвождана от Олд Шетърхенд и Нитзас-ини. Когато изпращаше вестоносеца към техния лагер, вождът му беше назовал имената на двама индианци, които нямаше да дойдат с всички други воини, а в ролята на съгледвачи щяха да тръгнат, за да посрещнат Краля на петрола и спътниците му и да наблюдават действията им. Нитзас-ини вярваше, че е поверил тази задача в най-добрите ръце, тъй като двамата бяха от най-ловките и най-хитри хора на племето му. Бяха получили заповед по-скоро да убият белите, отколкото да ги оставят да избягат, в случай че проявяха подобно намерение.

След като се развидели достатъчно, двамата воини яхнаха конете си и тръгнаха срещу очакваните бледолики, понеже такава бе заповедта на вожда. Предполагаха, че тримата бели ще яздят по следите на навахите. Понеже от мястото, където навахите бяха лагерували, нямаше навреме да забележат приближаването на бандитите, съгледвачите поеха обратно по дирята, за да се скрият на някое подходящо място, откъдето още отдалеч щяха да видят белите.

След около половин час те забелязаха, че на едно място храсталаците се врязват доста надалеч в откритата степ, образувайки дълга и тясна ивица. Насочиха се натам, вкараха конете си в гъсталака, вързаха ги и се скриха наблизо. Отвъд гористата ивица продължаваше откритата равнина, тъй че оттук те можеха да забележат Краля на петрола и спътниците му още от един-два километра. Ето защо те вярваха, че мястото е избрано много добре и че могат да бъдат съвсем сигурни в успеха си.

Но за съжаление положението беше съвършено друго!

Както вече споменахме, Гринли, Полър и Бътлър не успяха да проследят навахите чак до лагера им, защото междувременно нощта се бе спуснала и в тъмнината не виждаха дирята. Там, където ги завари мракът, те слязоха от конете, за да изчакат настъпването на деня. Преди да заспят, поговориха за събитията през последните дни, донесли им толкова беди, и естествено обсъдиха и позорния начин (според техните схващания), по който им бяха взели чека. Не бяха на себе си от ярост и решиха да не се спират пред нищо, само и само да си възвърнат документа, и да не щадят никого, пък който и да е той.

За тази цел се налагаше да са безкрайно предпазливи. Внимателно премислиха как да постъпят, с най-големи подробности си припомниха всичко случило се и така стана дума за това, че същия ден се бяха натъкнали на следите от самотен ездач, които идваха отляво и се сливаха с дирята на навахите. Тримата не бяха придали никакво значение на това обстоятелство, но сега, когато след зряло обмисляне стигнаха до извода, че трябва да са изключително хитри и предпазливи, онази следа все пак им се видя важна.

Решиха да бъдат внимателни и ако неколцина навахи им бяха поставили засада, или да ги заблудят, или да ги избият.

Едва-що се беше зазорило, когато те отново се метнаха на конете и продължиха пътя си. Докато теренът бе открит, тримата яздеха по следите на навахите, но появяха ли се храсти, те заобикаляха. Скоро забелязаха пред себе си вече споменатата гориста ивица, врязала се в равнината.

Бътлър спря коня си и със замислен израз и присвити очи огледа ивицата. После каза:

— От тази страна на гората се е ширнала открита равнина и ако не се лъжа, откъм другата страна тя продължава, тъй че едва ли има по-подходяща местност за индианците да видят пристигането ни още отдалеч. И ако наистина са решили да ни поставят засада, онези негодници са се сврели само в горската ивица и никъде другаде. Тайно ще се промъкнем и тежко и горко на песовете, които открием там! Хайде да вървим!