Кралят на петрола

— В момента ми хрумна една мисъл, една злощастна мисъл!

— Каква?

— Ако наистина е тъй, както мисля, можем незабавно да обърнем конете и да си вървим като стари песове, получили тояги, но не и храна.

— Но защо? Говори де!

— Да говоря ли? Та какво има толкоз за говорене? И сам би трябвало да се досетиш, ако ти е останало малко акъл в главата!

— Но аз наистина си загубих акъла, защото действително не знам какво имаш предвид.

— Това е съвсем необяснимо! Ти иначе хич не си толкова тъп. Простихме се с парите, туй е то. Няма да видим нито долар, нито един цент.

— Мътните го взели! Защо?

— Защото чекът е отишъл по дяволите.

— Как така е отишъл по дяволите? Все още не те разбирам.

— Тогава наистина си загубил без остатък нищожната си способност да мислиш. Нали знаеш, че Олд Шетърхенд и Винету са големи приятели с навахите?

— Естествено, че знам.

— Тогава веднага щом са се срещнали с тях, индианците са им разказали всичко от игла до конец.

— Да. Вероятно са им казали, че сме били при тях и сме им изиграли такъв хубав номер.

— Не си въобразявай кой знае какво, защото сега ние сме онези, на които изиграха хубав номер. У кого е чекът?

— У немеца Волф.

— Добре! Той е бил тук заедно с другите и естествено е видял банкера и е разговарял с него. Тогава какво се разбира от само себе си?

— Че той… сатана! Вече знам, какво имаш предвид. След като са разказали всичко, тогава… тогава Волф е дал чека на банкера. Това ли имаш предвид?

— Да.

— В такъв случай наистина губим всяка надежда. Всичко е било напразно и ти най-сетне трябва да проумееш и признаеш що за детинска щуротия беше от твоя страна да показваш чека на Волф.

Краля на петрола се опита да омаловажи допуснатата грешка и така се стигна до толкова разгорещена разправия, че за малко двамата да се сбият. Но тогава между тях застана Полър и след като ги разтърва, каза:

— Все пак, надявам се, нямате намерение да се изпотрепете! Така нищо няма да промените. Не разбирам защо веднага трябва да допуснем най-лошото и да се отчайваме. Все още не всичко е загубено.

— Тъй ли? — ядосано възкликна Краля на петрола.

— Не е, нищо не е загубено.

— Тогава вече аз съм онзи, който нищо не разбира. Чекът отиде по дяволите. Нали?

— Не, не е отишъл по дяволите. Отначало беше във Волф, а сега е в Ролинс. Каква е разликата? Все едно в чий джоб се намира, стига само да е налице.

— Не е необходимо да ми казваш това, и аз го знам. Но чекът вече просто го няма.

— Кой ти каза?

— Аз ти казвам, защото се разбира от само себе си, че Ролинс незабавно го е унищожил.

— Унищожил ли го е? Ще го повярвам едва след като бъде доказано. Унищожен означава скъсан. Но скъсаш ли някаква хартия, после не я пъхаш пак в джоба си, за да я пазиш най-грижливо, ами я хвърляш. А виждаш ли нейде наоколо и най-малкото късче хартия? От снощи няма никакъв вятър. Не сме усетили ни най-малкия полъх, който би могъл да отнесе парчетата хартия. Би трябвало все още да са нейде тук. Нека потърсим, да потърсим съвсем старателно, но не само в лагера, а и в цялата околност.

Най-усърдно претърсиха всичко наоколо, но нищо не откриха. Тогава Краля на петрола дълбоко въздъхна с облекчение, лицето му отново се проясни и той каза:

— В такъв случай наистина пак започвам да се надявам. Доводите на Полър са правилни. Никой не прибира в джоба си накъсаната хартия, а я хвърля. Следователно банкерът не е унищожил чека, а го е запазил.

— Така е — обади се Полър. — Може би не го е унищожил само за да го запази като спомен за приключенията си в Дивия запад.

— Да, и това е възможно. Надеждите ми се възвръщат. Дори предпочитам чекът да е в неговия джоб, а не в джоба на Волф. От Волф щяхме да го вземем само при голяма опасност за живота си и чрез убийство, докато банкерът е неопитен човек, който дори няма да има куража да ни окаже по-сериозна съпротива. Да, ако чекът действително не е унищожен, съм убеден, че така ще се доберем до него много по-лесно. Нали?

— Разбира се — съгласи се Бътлър. — С Ролинс няма да се церемоним много-много. С него ще се справим далеч по-лесно, отколкото с когото и да било друг. И тъй, да вземем решение! Какво ще правим сега? Тук ли ще чакаме?

— Ще продължим по следите на съюзилите се бели и индианци.

— Но с двойно по-голяма предпазливост.

— Едва ли ще ни е необходима. Те са изпратили срещу нас съгледвачи, но не подозират, че застреляхме тези типове. Мислят си, че сме под наблюдение, и вярват, че ще получат вест от разузнавачите си, преди да се появим. Значи можем да яздим, без много-много да се оглеждаме.

Отново се метнаха на седлата, взеха в ръка юздите на двата плячкосани коня и продължиха по следите на навахите и белите.