Кралят на петрола

— Това са два съвсем различни случая. В нашия случай ставаше дума за живота ни. Бяхме вързани от неприятели. При вас положението е друго — сигурно става въпрос за някаква доста основателна предпазна мярка и вие сте вързан тук от вашите приятели. Ако можех да ви освободя от враговете и да ви избавя от смърт, незабавно щях да ви развържа, но щом нещата стоят така, не ми се иска да предприемам нищо против волята на Олд Шетърхенд. Ще го направя само за да вържа банкера вместо вас и така да го накажа за проявената жестокост.

— Да, жесток беше, изключително жесток!

— И освен това си помислете каква сцена ще имате за вашата опера! Онзи, когото напразно сте умолявали, ще трябва после сам да ви моли да го развържете! Това е всеназидаващата справедливост, която е най-важното нещо за всяко театрално представление.

— Да, да, прав сте! — извика канторът като наелектризиран. — Каква сцена за моята опера, каква великолепна, прекрасна сцена! Отначало аз го умолявам. От това ще стане ария, в която се проси милост, изпълнявана от баритон. Той отказва да удовлетвори молбата ми, пеейки във втори бас. После освобождават баритона, а връзват втория бас. Тук отново ще има ария за милост, след която ще последва голям дует на втория бас и баритона. Това ще направи ефект, ще направи ефект, поразителен ефект! Изключително много съм ви благодарен, че ми обърнахте внимание на тази възможност.

— Тогава да отида ли да доведа банкера и да го вържа на ваше място?

— Да, доведете го!

— Къде е той?

— Каза, че нейде зад нас в скалите на брега имало тясна цепнатина, обрасла с храсти. Канеше се да се скрие в нея.

— Добре, ще намерим цепнатината. Само че преди това ще трябва да кажа на спътниците си за какво става дума и да ги попитам дали са съгласни.

Той им преведе съдържанието на разговора. Страшно им се прииска да се изсмеят в лицето на кантора, но не им остана време от радост, че толкова неочаквано им се откриваше щастливата възможност отново да се доберат до чека. Нямаха абсолютно нищо против да вържат банкера вместо кантора, защото, от една страна, трябваше да проявят благодарност към емеритуса, а пък от друга, на драго сърце пожелаваха на банкера да му се случат какви ли не злини.

И тъй тримата се отдалечиха за кратко време да потърсят пукнатината в скалата. Лесно я намериха недалеч от дървото, където бе вързан канторът. Когато разтвориха клонаците, закрили скалната пукнатина, веднага видяха Ролинс. Те държаха ножовете си в ръка и Краля на петрола подигравателно подвикна:

— Хей, мистър Ролинс, какво правиш в тази дупка? Да не би да търсиш петролен извор?

Щом позна тримата мъже, банкерът се изплаши. Не беше и помислял, че е възможно те да са тримата конници, които бе забелязал. Естествено той бе съвсем наясно, че от тези хора не може да очаква нищо добро. Не беше герой, но все пак срещу един противник щеше да се отбранява, ала пред него се бяха изправили трима с ножове в ръка. Ролинс разбра, че всяка съпротива само щеше да влоши положението му.

— Бъди така добър да излезеш оттам! — подкани го Краля на петрола. — Та ти съвсем си зарязал поста, който са ти поверили.

— Какъв пост? — попита банкерът, докато страхливо и смутено се измъкваше от пукнатината.

— Ами, сър, нали е трябвало да охраняваш своя добър приятел кантора! Защо си избягал?

— Видях трима ездачи, но не знаех, че сте вие.

— Аха! Значи, ако ни беше познал, нямаше да избягаш, а?

— Нямаше.

— Радвам се, че изпитваш към нас такива приятелски чувства и такова доверие. Тъй като вече знаеш, че онези ездачи сме ние, сигурно ще се върнеш заедно с нас при кантора. Хайде ела!

Те го отведоха при дървото. Там Краля на петрола му взе двата револвера и мунициите, след което каза:

— Понеже се намираш под могъща закрила, не се нуждаеш от оръжия, обаче ние сме дяволски зле въоръжени. Сигурно с радост ще ни помогнеш. А сега трябва да ти кажа нещо страшно весело. Въпреки всички молби на кантора ти не си бил тъй любезен да го развържеш…

— Забраниха ми — бързо го прекъсна той.

— Това не ни засяга! Разбира се, канторът е много разгневен и настоява ти също да изпиташ как се чувства човек, когато го вържат за някое дърво. Ние сме по-добросърдечни от теб и ще изпълним толкова скромното му желание.

— Какво искаш да кажеш? — заекна от уплаха Ролинс. — Какво означава това? Да не би…?!

— Да те вържем ли? Да.

— Слушайте, мешърс, няма да позволя!

Той изпъчи гърди, доколкото му бе възможно, и положи усилия да си придаде по-войнствен вид. Но Краля на петрола го потупа по рамото и през смях му каза:

— Сър, не се надувай излишно! Много добре те познаваме. Ще те вържем. Съпротивляваш ли се, ще употребим сила, а ти също ни познаваш достатъчно добре и ти е известно, че тогава няма да се отървеш здрав и читав. Подчиниш ли се доброволно, ние ще си продължим пътя, без повече да се интересуваме от теб. Просто искаме да изпълним желанието на кантора и нищо друго. След като си отидем, той ще може да те развърже. И тъй, какво ще кажеш?