Кралят на петрола

— Да, справедливо ще е! Ще се радвам страшно много и не бих го развързал, колкото и да ми се моли! Ще го оставя да кисне тук и ще си тръгна, за да не слушам вайканиците му, а още по-малко и неговите упреци.

— Къде ще отидете в такъв случай?

— Ще тръгна подир другите, надолу към Зимната вода.

— Аха, значи другите са край Зимната вода?

— Да.

— Какво ще правят там?

— Искат да нападнат и пленят нихорасите, които са ни устроили там засада.

— Дали ще успеят?

— Сигурно! Олд Шетърхенд е убеден в това, а също и Винету. Апачът прекара цялата нощ тук, за да подслуша нихорасите. Не ме взеха със себе си, защото си мислят, че… че аз… хмм. Затова ме вързаха, а банкерът предложи услугите си да остане при мен, тъй като никой друг не изяви подобно желание. Предпочиташе да остане тук, отколкото да се изложи на опасността по време на битката да бъде ранен или може би дори и убит от диваците.

— Постъпил е много умно. А можете ли да ми кажете дали той вече разговаря с Волф?

— С немеца, дето живее заедно с навахите?

— Да.

— Разбира се, че разговаряха.

— За какво?

— За какво ли не. Не обърнах особено внимание, защото мислите ми винаги са заети с моята героична опера.

— А ако не знаете това, все пак може би сте видели дали му е дал нещо, а?

— Да му е дал нещо? Ами да.

— Какво?

— Чека, който ви е отнел.

— Тъй! Сигурен ли сте?

— Не, защото не присъствах, но чух, когато другите го споменаха.

— Това ме радва. Значи документът най-сетне е попаднал у човека, в чиито ръце му е мястото.

— Да. Той сигурно няма да позволи пак да му го отмъкнат.

— Значи навярно го е унищожил?

— О, не. Иска да го запази за спомен.

— Разбирам го. Чекът винаги ще му напомня за преживените приключения. Разбира се, той го е прибрал в портфейла си при другите документи, нали?

— Не, иначе постъпи, защото бе на мнение, че такъв чек бил много опасен за него. Ако попадне в чужди ръце и бъде представен в Сан Франциско за осребряване, съответното лице ще получи парите, а Ролинс естествено ще ги загуби. Ето защо той много добре скри чека.

— Скри ли го? Хмм, какво означава тук „скрил“! Понякога човек си мисли, че е съхранил нещо много добре, дори отлично, а все пак го загубва.

— Но не и Ролинс. Той пъхна чека под подплатата на яката на палтото си. Там никой няма да го търси.

— Наистина хитро измислено. Но никъде не го виждам. Къде е той?

— Избяга. Седеше ей там, в края на храсталака, и ви видя. Хвана го страх и се скри.

— Нима ни е познал?

— Не. Бяхте все още твърде далече. Тъй като се появихте от тази посока, не беше възможно да сте от приятелите ни и той ви взе за врагове, на които човек не бива да се доверява. Предпочете изобщо да не ви се мярка пред очите.

— Значи избяга и вие не знаете къде се е скрил?

— О, знам къде е!

— Тогава ни кажете, за да го доведем и да му докажем, че му мислим доброто както на него, тъй и на вас!

— Доброто ли ни мислите? — отвърна канторът, като се помъчи да придаде на лицето си изражението на хитрец и на човек, който знае всичко. — Да не би да си въобразявате, че вярвам на думите ви, уважаеми господин Полър?

— Естествено.

— Нямам такова намерение. Нас, апостолите на изкуството, не можеш толкова лесно да ни метнеш.

— Но целта ми изобщо не е такава. Казвам самата истина — мисля доброто и на двама ви.

— На мен може би, но едва ли и на него.

— Защо?

— Защото се отнесохте зле с него.

— Само си въобразявате.

— Не е така. Историята с петролното езеро не беше истина. Искахте с измама да му вземете огромна сума.

— Глупости! Претърси ли основно езерото, ще види, че такъв извор действително съществува. Но той нищо не разбира от тия неща и позволи на други хора да го настроят срещу нас. Сам можете да се убедите колко сме честни, като ви кажем, че когато бяхме при навахите, ние дадохме чека на Волф.

— Нима не ви го е взел насила?

— Не. Никой човек не позволява да му вземат толкова ценен документ. Той изобщо не знаеше, че притежаваме този чек, тъй че единствено ние може да сме му го казали.

— Това наистина е вярно.

— Ето защо много ни се иска да поговорим с банкера и да му кажем какво трябва да направи, ако все още иска да стане собственик на извора и да забогатее. И тъй, къде се е скрил?

— Хмм, и аз не знам дали да ви кажа.

— Тогава запазете тайната за себе си! На нас ни е все едно. Но си мислех, че ще ви достави удоволствие, ако го вържем на ваше място.

— Да, ще ми достави удоволствие, страшно удоволствие!

Заслужава го, защото остана глух към молбите ми.

— И после ще ви освободим.

— А иначе няма ли да ме развържете?

— Не.

— Но нали аз ви освободих, като ви дадох джобното си ножче! Ако ме оставите тук вързан за дървото, ще бъде невиждана неблагодарност!