Кралят на петрола

Междувременно Ши Со пое в съвършено права посока към мястото, където се намираха Търсачите. След като вървя приблизително десетина минути, той спря и седна на земята. Наоколо цареше най-дълбока тишина. Той знаеше колко остър е неговият слух и бе сигурен, че ще забележи приближаването на неприятелите. Далеч зад гърба му лагерният огън догаряше все повече и повече, докато най-сетне останаха само тлеещи въглени, а после угаснаха и те. Това беше моментът, когато Търсачите се канеха да тръгнат. Вече всеки миг Ши Со можеше да очаква появяването им. И наистина, ето че той усети нещо като съвсем лек полъх. Друг на негово място би си помислил, че над тревите е повял ветрец. Ала Ши Со знаеше, че едва доловимият шум е причинен от леки, дебнещи стъпки. Той се понадигна и се заслуша още по-напрегнато. Разбра, че не се е излъгал. Неговият превъзходен слух му издаде, че приближаващите се хора ще преминат на около двайсетина-трийсет крачки от него. Затова той бързо се промъкна петнайсетина метра по-напред и плътно се прилепи към земята.

И ето че те се появиха, вървяха бавно и тихо, но не един подир друг, както биха постъпили индианци или опитни уестмани, а на група, без какъвто и да било строй. Търсачите минаха край него и Ши Со се надигна, за да тръгне по петите им. Знаеше, че преди да стигнат лагера, все щяха да спрат на някое място. Тогава несъмнено предводителят щеше да им каже няколко думи и може би Ши Со щеше да успее да ги чуе.

Така те продължиха да вървят все по-нататък следвани от сина на вожда като безмълвна сянка. Наистина спряха, но едва след като се озоваха почти в непосредствена близост до лагера. Ако Ши Со искаше да дочуе нещо, трябваше да прояви голяма дързост. Той легна на земята и пълзейки, се приближи толкова много до тях, че с ръка можеше да докосне краката на последния човек. Неговата рискована постъпка бе възнаградена, защото чу Бътлър да говори, наистина тихо, но все пак така, че думите му се разбираха.

— Ето че пристигнахме. Виждате ли лагера?

— Да — обади се един от хората му, а другите също отговориха утвърдително.

Въпреки тъмнината високите масивни волски коли се открояваха на фона на по-светлото небе. Предводителят продължи:

— Огънят е угаснал и мисля, че скоро ще заспят. Въпреки това ще почакаме още известно време и едва тогава ще ги нападнем. Сигурното си е сигурно. Но още отсега трябва да ги обградим. Ако всеки от нас застане на трийсетина крачки от другия, нашият брой ще се окаже достатъчен, за да образуваме кръг около колите. Заемем ли позиция, ще изчакате, докато ви дам сигнал.

— Какъв ще е сигналът? — попитаха го.

— С едно стръкче трева ще имитирам щурец. След сигнала всеки от вас започва да пълзи към колите, зад които ония сигурно ще спят. Достигна ли колите, повторно ще дам сигнала и ще изчакам малко, за да ви дам време и вие да се приближите. Чуете ли сигнала за трети път, това ще е заповедта ми да пропълзите под колите, под оковете им или между колелата и с ножовете си да наръгате онези типове. Доколкото е възможно, ще избягваме да стреляме.

— А какво ще правим с жените и децата?

— И тях ще избием. Никой не бива да остане жив, защото после може да ни предаде. Ще си поделим плячката, а след това ще изгорим колите, както и труповете. А сега напред! Едната половина от вас ще тръгне надясно, а другата наляво. Аз оставам тук. Бъдете внимателни и избягвайте какъвто и да било шум, за да не се издадем!

В този момент един от Търсачите се обади:

— Ами ако се натъкнем на някой пост? Може би са поставили пазачи.

— Не ми се вярва. Тези неопитни хора са твърде глупави, за да им хрумне подобна мисъл.

— Но ако все пак се случи?

— Ще го наръгате с нож. Не бива да стреляте. Ударът с нож трябва да е много точен и да го убие на място. А сега на работа! И внимавайте за сигнала ми!

Търсачите се отдалечиха в две посоки, за да обкръжат колите. Бътлър остана на мястото си. Няколко секунди Ши Со обмисляше как да постъпи. Дали незабавно да побърза да осведоми Сам Хокинс? Не. Предводителят бе застанал тъй удобно пред него! Извадеше ли го от играта, с останалите щяха да се справят толкова по-лесно. И тъй, той изчака една минута, след това се изправи зад гърба на Бътлър и му нанесе толкова силен удар с приклада, че, без да гъкне, бандитът се просна на земята. Ши Со можеше спокойно да го прониже с ножа си, но не желаеше да затрие един човешки живот.

Метна пушката си през рамо, хвана зашеметения човек за яката и като го повлече след себе си, предпазливо се отдалечи. Съвсем точно знаеше на кое място се намира Сам Хокинс с войниците. Цяло щастие бе, че ловецът и кавалеристите се бяха отдалечили от лагера, защото така неприятелите можеха да го обградят, без да се натъкнат на защитниците му.