Кралят на петрола

Сам хвърли поглед назад. Острите му очи забелязаха зад единия от Търсачите Дик Стоун заедно с един войник, а зад другия вече чакаха двама от кавалеристите. Тогава той даде сигнала за трети път и веднага се хвърли върху Търсача вляво, докато синът на вожда връхлетя десния. Но помощта на Ши Со се оказа излишна, защото Дик Стоун бе сграбчил вече здраво бандита за гърлото.

Разнесе се шум от удари с приклад и няколко сподавени вика. После наоколо се възцари тишина.

— Е-хей! — извика силно Сам. — Всичко ли мина добре?

— Всичко — отвърна Уил Паркър от другата страна. — Спипахме ги.

— Тогава ги домъкнете насам и пак запалете огъня, та да им покажем лицата си, както го изисква учтивостта!

Няколко минути по-късно пленените Търсачи лежаха вързани в ограденото от колите място. Край тях седяха Сам, Дик, Уил, лейтенантът, Ши Со и Адолф Волф, а войниците отидоха да доведат конете и преселниците. Огънят гореше с високи ярки пламъци, и наоколо стана, кажи-речи, светло като посред бял ден.

Търсачите лежаха един до друг, никой от тях не беше убит. Бяха дошли в съзнание, тъй че чуваха и виждаха всичко, каквото ставаше около тях, но, изглежда, никой нямаше желание да проговори. Въпреки това от изпълнените с ярост погледи, които хвърляха наоколо, лесно можеше да се отгатне какви чувства ги вълнуваха. Досега не им беше отправен нито един въпрос. Сам искаше да изчака с разпита до завръщането на преселниците, защото нали тъкмо срещу тях бе замислено нападението! Ето че още отдалеч някакъв женски глас ликуващо се развика:

— We have them, we have them!

Жената, която се дереше, се приближаваше все повече, достигна лагера, пропълзя под ока на една кола, втурна се към Сам и изкрещя в лицето му:

— We have them, we have them? Туй не значи ли „Заловихме ги, заловихме ги?“

Беше милата госпожа Розали Еберсбах, по баща Моргенщерн, овдовяла Лайермюлер. Тя беше изпреварила всички.

— Да — отговори Сам. — Това е значението на английските думи, след като се преведат.

— И тъй: We have them, we have them! Заловихме ги! Слава богу! Ама какъв страх брах само и каква тревога изпитах! За малко щях да хукна и да дойда тук да помагам, да се бия и сражавам. Но тъкмо тогаз се появиха войниците и казаха:

„We have them!“ Горе-долу знам к’во значи туй на родния ни език и тутакси си плюх на петите, та да видя заловените. Сигурно са тия, дето лежат на земята?

Тя посочи вързаните хора.

— Да, те са — отвърна Сам.

— Амче к’во е туй? Та те са още живи! Мислех си, че тук ще видя само безжизнените им трупове. Не я разбирам тая работа. Нарочно ли ги оставихте живи?

— Естествено.

— Ха, амче тогаз сте впрегнали каруцата пред коня, а не коня пред каруцата, както си му е редът! Господин Хокинс, нима не знаете, че тези крадци, разбойници и убийци искат да ни отнемат живота?

— Разбира се, че знам.

— И въпреки туй не сте ги застреляли? Не ми е възможно да одобря таквоз благородство. Който убива, също трябва да бъде убит. Зъркел за зъркел, кътник за кътник! Тъй пише в Библията, както и във всички законници.

— Ами вие наистина ли сте убита, госпожо Еберсбах?

— Не. Що за въпрос! Ако бях убита, нали сега щях да стоя пред вас като дух или призрак, а се надявам, че не ме смятате за нещо такова.

— О не, хич не ми приличате на призрак. Значи зъб за зъб, око за око. Но вас не са ви убили и затова и ние не убихме Търсачите.

— Но нали искаха да ни убият! Туй е все едно, че действително са ни убили!

— И затова трябвало да наредя да ги застрелят, тъй ли? Е, ами тогава и в този случай е същото — все едно че наистина сме ги застреляли.

Тя го погледна толкова слисано, че човек можеше да се разсмее, после се плесна по челото и чистосърдечно призна:

— Колко си глупава, Розали! Позволяваш да те бият със собствените ти думи! За пръв път в живота ми се случва подобно нещо. Давам ви честната си дума, че никой не може да ме бие толкоз лесно, колкото, изглежда, си въобразявате. Онзи, който иска да се мери с мен по приказки и остроумия, трябва вечер да си ляга много късно, а рано сутрин още в три да е на крак. Но я поне ми кажете к’во ще стане с тая разбойническа банда. Понеже сте се отнесли с тез мерзавци тъй снизходително, ми се ще с пълно основание да си позволя въпроса, дали няма да получат дори някакво възнаграждение, премия или може би по един златен медал?

— Съвсем скоро ще научите какво възнамеряваме да правим с тях.

— Надявам се. Не забравяйте, че аз съм от онези личности, на които бяха хвърлили око! Ако нападението им беше успяло, сега щях да лежа на бойното поле като безжизнен или предал богу дух труп, а зорницата щеше да осветява преждевременната ми смърт. Туй изисква наказание, разбирате ли ме?

— Наказанието няма да им се размине, госпожо Еберсбах. Можете да разчитате на това. Естествено с тези думи не искам да кажа, че непременно ще убием виновниците. Вие сте една дама, жена, а жените спадат към нежния красив пол, който отказва да използва гнева и омразата и владее света с любов и доброта. Убеден съм, че и във вашето сърце се е вселило милосърдието, без което дори най-красивата жена на света остава грозно същество.