Кралят на петрола

— Предложението ти е единственият изход за мен. Ще последвам съвета ти. А ако наистина се освободя, трижди тежко и горко на Детелиновия лист и на всички немски преселници! Ще се държим здраво един за друг, мастър Полър.

С тези думи тайно воденият разговор приключи, без пазачът да усети каквото и да било. Бътлър се почувства донякъде успокоен и дори заспа.

Би трябвало още да споменем, че водени от сина на вожда, Сам изпрати неколцина войници да отидат до лагера на Търсачите, за да сложат ръка на останалите там коне и да заловят пазача им, което се увенча с успех.

Още на зазоряване всичко живо беше вече на крак. Най-напред набързо закусиха от хранителните припаси на кавалеристите, а после лейтенантът заяви, че иска да тръгне на път с пленниците си. Нареди да ги завържат върху конете. Ръцете им бяха вързани отпред, за да могат да държат юздите. По време на тези приготовления скаутът подвикна на Сам Хокинс:

— А какво ще правите с мен? Нима ще ме оставите тук вързан като пленник?

— Не — отговори му ловецът. — Само за тази нощ исках да знам, че си на сигурно място. Тъй като вече е ден, можеш да яздиш накъдето пожелаеш.

— Well, тогава ме развържете.

— Да не прибързваме, многоуважаеми мастър Полър! Предполагам, че ще искаш да ни отмъстиш и за тази цел може би ще тръгнеш по петите ни. И за да не направиш някоя беля, ще задържа оръжията ти.

— Протестирам! Това е обир, грабеж!

— Пфу! Наречи го както искаш, но нищо няма да промениш.

Щом развързаха Полър, проклинайки и ругаейки, той възседна коня си и препусна на запад. По-късно скаутът се канеше незабелязано да свърне в посока на Тусон. След като се сбогуваха с лейтенанта, заедно с войниците и пленниците офицерът потегли на изток. Едва когато повечето хора си отидоха и отново можеше да се обърне внимание на отделните лица, Сам Хокинс забеляза, че канторът липсва. Няколко души се бяха вече приготвили да тръгнат да го търсят, когато го видяха да се задава откъм запад, като бавно крачеше и някак гневно жестикулираше. Щом чудакът достигна лагера, ядосаният Сам здравата му се скара:

— Къде се скитате пак? Какво има да търсите по джендема?

— Триумфалния марш — отвърна музикалният ентусиаст, който изглеждаше доста възбуден.

— Триумфален марш ли? Да не сте луд?

— Луд? Драги господине, от къде на къде ви хрумна този толкова обиден въпрос? Нали победихме, пленихме враговете и затова аз се отдалечих да потърся в усамотение подходящ мотив за тържествен победен марш.

— Глупости! Не бива да се скитате толкова надалеч. Така правите грешка, каквато няма да допусна никой да върши!

— Грешка ли? Ще имате да вземате! Един апостол на изкуството не прави грешки. По-скоро това е работа на скаута.

— На скаута? От къде на къде?

— Тъкмо се бях вдълбочил в най-хубавото композиране и ето че той се появи на кон и ми взе всичките оръжия. Остави ми само сабята, защото не можел да я използва.

— Мътните го взели! — кипна Сам. — Тъй си и мислех! Натирих го аз този обесник да си ходи без оръжия, а вие специално отивате на разходка, за да му предоставите вашите оръжия!

— Да му ги предоставя! И през ум не ми е минавало. Направо ми ги взе, а вместо отплата ми удари два… два… изобщо не ми се ще да го казвам.

— Кажете го, кажете го! Трябва да знам.

— Мога да го изрека само на латински: colaphus.

— Colaphus означава плесница. Значи сте получили от него две плесници, така ли?

— Да, и то какви! Бяха фортисимо!

— Това е било най-доброто дело, което този човек е извършил през живота си.

— Моля, моля, драги ми господин Хокинс! Един композитор и апостол на изкуствата, на когото са ударили два такива шамара, ами той…

— … той ги е заслужил, а даже и още няколко — прекъсна го Сам. — Ще трябва да ви държа под око много по-внимателно, отколкото досега. Пригответе се за път. Продължаваме!

Час по-късно керванът потегли. Начело яздеше Сам Хокинс, заел мястото на предишния водач.

Бътлър бе твърдо решен да последва съвета на скаута. Иначе не виждаше никакъв друг начин за спасение.