Кралят на петрола

И тъй, трябваше да симулират силно неразположение! Беше го съобщил на хората си веднага след като се събуди, но ги предупреди да не започват твърде рано, защото можеха да събудят подозрения. Едва когато изминаха около половината път, той взе да се преструва, че е отпаднал, с вързаните си ръце започна да се държи за главата и застена. Това не можеше да не направи впечатление на лейтенанта. Той го попита каква е причината, а Бътлър отговори, че сигурно ударът с приклад от миналия ден му е предизвикал мозъчно сътресение. Търсача явно губеше сили все повече и повече. Така взе да се клатушка на седлото, че от двете му страни застана по един кавалерист, за да го подкрепя. Когато подобна отпадналост се прояви и при неколцина от останалите пленници, офицерът се разтревожи и даде нареждане да спрат и да слязат от конете. Естествено войниците първи скочиха на земята и свалиха от краката на Търсачите ремъците, с които бяха вързани за конете. Най-напред освободиха Бътлър. Смъкнаха го от коня и бандитът незабавно рухна на земята. Голямата му слабост накара кавалеристите да повярват, че не е необходимо да следят особено зорко какво прави, и вниманието им се насочи повече към неговите хора. Той целеше точно това. Беше забелязал, че конят на лейтенанта е най-добрият. Животното стоеше свободно малко настрана, защото естествено и офицерът беше слязъл от седлото. И тъй, докато войниците изобщо не гледаха към Бътлър, той внезапно скочи на крака, затича се към коня, въпреки вързаните си ръце успя да го възседне, хвана юздите и препусна на запад, защото знаеше, че в тази посока щеше да го очаква скаутът.

Всичко това се разигра толкова бързо и изненадата така скова кавалеристите, че преди зад гърба му да се разнесе първият гневен или смаян вик, беглецът бе спечелил вече значителна преднина.

— Стреляйте, стреляйте! Свалете го от седлото, но внимавайте да не улучите коня! — завика офицерът.

Всички се втурнаха към конете, защото пушките висяха на седлата. Това им отне доста време, а и самото прицелване бе трудно, тъй като не биваше да пострада конят. Най-сетне се чуха няколко изстрела, но куршумите минаха над беглеца, защото войниците се бяха целили твърде високо. Малко по-късно Бътлър се озова извън обсега на карабините.

Междувременно останалите пленници използваха бъркотията и една част от тях побягна в различни посоки, а други пък, които все още се намираха на конете си, препуснаха. Последваха гневни викове, диви крясъци и неописуем хаос. Кавалеристите се видяха принудени да се разпръснат, за да преследват всеки отделен беглец, тъй че само четирима или петима се втурнаха по петите на Бътлър… но напразно. Преднината му бе твърде голяма, а конят му — по-бърз. Скоро го изгубиха из очи и с ругатни се отправиха в обратна посока. Той продължи неудържимо да галопира напред, докато забеляза пред себе си един ездач. Беше скаутът, новият му съюзник, който радостно го приветства. Най-напред двамата си намериха сигурно скривалище, а на следващия ден поеха по следите на кервана, който беше само на един ден път пред тях, за да си отмъстят.

Пета глава Ранчото на Форнър

На брега на малката река Рио Сан Карлос, която е приток на Рио Хила, се намираше едно ранчо, наречено на името на тогавашния си собственик — Ранчото на Форнър. Този американец притежаваше обширни пасища. Но само земята по брега на реката бе годна за земеделие. Къщата му не беше голяма, ала построена от камък и обградена с дебел зид, висок два човешки боя, в който на равномерни интервали бяха поставени тесни амбразури, едно твърде необходимо съоръжение в този отдалечен и опасен район. Заобиколеният с висок зид двор бе толкова обширен, че в случай на враждебни действия от страна на индианците Форнър можеше да спаси в него всичкия си добитък.

Тъкмо сега бе настанало най-хубавото годишно време. Саваната бе покрита с гъста зелена трева, където сладко-сладко пасяха многобройни стада говеда и овце. Няколко десетки коне също пощипваха трева на открито, надзиравани от неколцина ратаи, които изпълняваха миролюбивата си работа и играеха карти. Голямата порта, обърната към реката, зееше широко отворена. Тъкмо в този момент там се появи ранчерото, един истински як и жилав заселник от Дивия запад. Първо той хвърли изпитателен и доволен поглед към пасящите стада, а после засенчи очи с ръка и се взря в далечината. Изведнъж лицето му придоби напрегнато изражение, той се обърна назад и подвикна през двора:

— Хей, момче, приготви бутилка бренди! Идва един човек, който ще я пресуши.

— Кой е той? — попита синът му, появил се на един от прозорците, защото подвикването се отнасяше до него.

— Краля на петрола.

— Сам ли е?

— Не. Придружават го други двама ездачи с един товарен кон.

— Well, ако и те пият колкото него, ще е по-добре направо да приготвя няколко бутилки.