Кралят на петрола

— Добре! Тогава още тази вечер ще бъдете далеч оттук.

— В едно се лъжеш. Нямам никакво намерение да изпускам из очи немските преселници.

— След като ще ми помагаш, ще трябва да се откажеш от тях.

— В никакъв случай. Сред тях има един, казва се Еберсбах и носи сума ти суха пара със себе си, а освен това и останалите притежават туй-онуй, дето хора като нас добре могат да използват. Не забравяй и отмъщението, което имам към тях. Невъзможно ми е да се откажа от него.

— Всичко това ми е извънредно неприятно и е в пълно противоречие с моя план.

— Защо? Пътят им минава близо до" Глуми Уотър. Тъй че е необходимо само да се присъединиш към тях. Останалото е моя работа.

Дотук бе стигнал разговорът им, когато видяха, че се задава Полър. Той се приближи до тях и важно каза:

— Налага се да ви смутя, защото от другата страна на къщата стават големи работи.

— Действително ли са толкова важни, че ни прекъсваш? — недоволно попита Бътлър.

— Да. Олд Шетърхенд и Винету ще дойдат тук.

— Мътните ги взели! — подскочи Гринли. — Каква ли работа имат тук?

— Теб какво те засяга? — отвърна му Бътлър вече успокоен. — Може да ти е безразлично дали са тук, или не.

— Хич не ми е безразлично, защото, където се намират тези двамата, в цялата околност по земята не остава листо необърнато. Непременно искат всичко да знаят и наистина го научават.

— Хмм, това е вярно. Ами ти, Полър, откъде знаеш, че те ще дойдат?

— Тъкмо когато се отдалечи, пристигнаха двама непознати, от които го научихме. Те се канят тук да чакат Винету и Олд Шетърхенд и са облечени също като тях. В момента седят отпред и дърдорят със счетоводителя на банкера на неразбираемия за мен немски език.

— А ти откъде знаеш, че ония са банкер със счетоводителя си? — попита Гринли.

— Ролинс сам го каза.

— Но това… а да не би да е разправял и други неща за нас, а?

— Имаш предвид петрола ли? Да, спомена го.

— Неприятно, извънредно неприятно! — възкликна Гринли и припряно скочи на крака. — Трябва да отида при тях, за да предотвратя подобни разговори. Ти каза, че са приказвали на немски. Та нима онези двамата са немци?

— Да. На единия от тях му викат Леля Дрол, а на другия Хобъл Франк.

— Не думай! Ами че тогава те са от онази тайфа, дето горе при Сребърното езеро забогатяха тъй бързо!

— Да, и за това говориха. Изглежда, че тези двама типове носят у себе си страшно много пари.

— А какво казаха за моя петролен извор?

— Не вярват, че съществува, и предупредиха банкера. Смятат го за измама.

— По дяволите! Не ви ли рекох, че така ще стане, веднага щом чух за идването на Олд Шетърхенд и Винету! А те дори още не са пристигнали и ето че сатаната се намеси в играта! В такъв случай можем само повече да внимаваме и да пипаме мъжки. А какво каза банкерът след предупреждението им?

— Както ми се стори, не изгуби доверие в теб, но те го посъветваха да изчака тук идването на Винету и Олд Шетърхенд, за да се допита до тях.

— Само това липсваше! Да не би да се е съгласил?

— Нищо не каза. В момента седи мълчаливо и изглежда, размисля.

— Тогава ще отида при него, за да му избия тези щуротии от главата. Но преди това трябва набързо да се разбера с теб, защото се налага да тръгваш. И тъй, слушай какво ще ти кажа!

Тихо и припряно те поговориха още няколко минути. Изглежда, си размениха обещания и уверения, защото няколко пъти си стиснаха ръцете. После Бътлър и Полър се върнаха пред къщата и заявиха на ранчерото, че веднага тръгват на път. Поискаха да платят каквото бяха консумирали, но той не се съгласи, понеже ранчото му не било странноприемница. След това те яхнаха конете и потеглиха без някой да беше научил нито имената, нито намеренията им. Естествено с изключение на Гринли. Дори не ги и попитаха за това.

Няколко минути по-късно с бавна крачка Гринли се присъедини към останалите. Престори се, сякаш се е отдалечил само за да си отпочине, и пак седна на мястото си, като учтиво поздрави Франк и Дрол и се помъчи да придаде на лицето си възможно най-откровен и честен израз, за да спечели доверието им. Ала банкерът не успя да се сдържи и се обади:

— Мастър Гринли, ей тук седят двама добри познати на Винету и Олд Шетърхенд, а именно мистър Дрол и мистър Хобъл Франк, които не вярват в съществуването на твоя петролен извор. Какво ще кажеш за това?

— Какво ще кажа ли? — равнодушно отвърна братът на Бътлър. — Ще кажа, че не им се сърдя. Когато става въпрос за толкова големи суми, човек трябва да е предпазлив. Самият аз не повярвах, преди петролните ми проби да бяха изследвани от няколко експерти. Ако това ще достави на господата удоволствие, нека дойдат с нас, за да се убедят в какви количества се намира петролът в онова находище.

— Те искат да изчакат тук Винету и Олд Шетърхенд.

— Не възразявам, но тъй като нямам намерение да продавам петролния си извор нито на Олд Шетърхенд, нито на Винету, не съм аз човекът, който трябва да ги чака.

— Ами ако аз поискам да ги изчакам?