Кралят на петрола

— Невероятно, направо невероятно! Не е възможно! Никой никога не е виждал Леля Дрол, облечен иначе, освен в онази чудновата дреха, с която прилича на лейди. А Хобъл Франк пък носи син фрак с лъскави копчета и на главата си слага голяма шапка с перо.

— Нима винаги трябва да е така? Човек не може ли да се облече другояче? Мислиш ли, че една дреха е толкова трайна и здрава, та да може да се носи в Дивия запад дълги години? Понеже сме приятели и спътници на Олд Шетърхенд и Винету, сега ни се иска да ходим облечени също като тези двама мъже. Ако не ни вярваш, това си е твоя работа. Ние нямаме нищо против.

— Вярвам ти, сър, вярвам ти! Та нали съм чувал, че по външността на Леля Дрол и Хобъл Франк не си личи какви чудесни и свестни хора са двамата и това е напълно вярно. Колко се радвам да ви видя, мешърс! А сега ще трябва да разказвате. Страшно ми се иска от вашата уста да чуя всичко случило се на времето, а също и как е било открито онова изключително находище.

— По-полека, по-полека, сър! — възпря го с движение на ръката банкерът. — Тази история можете да я чуете по всяко време. Но преди това има нещо друго, което поне за мен е къде-къде по-важно.

Той каза тези думи на Форнър, а после, обръщайки се към Дрол и Франк, добави:

— Сега самият аз се намирам пред подобно събитие — на път съм да спечеля много милиони.

— Сър, и ти ли знаеш някое находище? — попита го Дрол.

— Да, но не златно. Казват, че там има петрол.

— И това не е лошо, сър. Петролът е течно злато. И къде било туй находище?

— Все още е тайна. Мастър Гринли го е открил, но не притежава необхоДимите средства, за да започне да го експлоатира. За тази цел трябват много, страшно много пари и аз ги имам. Той предложи да ми продаде находището и аз съм готов да го купя. Но при подобни сделки човек трябва да разчита само на собствените си очи. Ето защо, водени от Гринли, с моя счетоводител мистър Баумгартен тръгнахме на път към находището. Ако разказът му се окаже истина, ще откупя от него мястото.

— Значи не знаеш накъде те води, така ли?

— Не съвсем точно. Разбираемо е, че до последния момент иска да запази мястото в тайна. Щом става дума за милиони, човек трябва да бъде повече от предпазлив.

— Много правилно. Надявам се, че той не е единственият, който постъпва предвидливо, защото ти имаш още по-голямо основание да си поне толкова предпазлив, колкото и той. Но все пак поне приблизително би трябвало да знаеш в коя местност се намира петролът, нали?

— Наистина знам.

— Е, къде е? Ако изобщо искаш да ми кажеш.

— На теб ще кажа с удоволствие, понеже ми се иска да чуя мнението ти. Намира се край Чели, притока на Рио Сан Хуан.

Пълното червендалесто лице на Дрол се удължи. Той втренчи замислено поглед пред себе си и продума:

— Край Чели, притока на Рио Сан Хуан ли? Там ли… имало… петрол? За нищо на света!

— Какво? Как? Защо? — възкликна банкерът. — Не вярваш ли?

— Не.

— Та нима познаваш онази местност?

— Не.

— Ами тогава как можеш да имаш толкова категорична преценка!

— Защо не? Не е необходимо да си ходил там, за да знаеш, че на онова място не е възможно да има петрол.

— Ще ти възразя. Мистър Гринли е бил там и е намерил петрол. А ти, сър, не си бил там.

— Хмм! Все още не съм бил нито в Египет, нито на Северния полюс, но ако някой ми каже, че е видял в Нил да тече мляко, а на полюса да растат палми, няма да му повярвам.

— Обръщаш работата на майтап. За да дадеш толкова бърза и категорична преценка, би трябвало да си геолог. Такъв ли си?

— Не, обаче притежавам здрав човешки разум и не съм го оставил да ръждяса.

Тогава Форнър пое нещата в свои ръце и обясни на Леля Дрол:

— Сър, не си справедлив към Гринли. Всеки местен човек знае, че той е открил петрол. Някои даже са тръгвали тайно по петите му, за да разкрият тайната и да намерят находището. Но винаги напразно.

— Естествено, че ще е напразно, защото такова находище не съществува!

— Съществува, ти казвам! Всички наоколо наричат мистър Гринли Краля на петрола.

— Това не е никакво доказателство.

— Не веднъж и дваж е показвал проби от петрола!

— И това нищо не доказва. Всеки може да покаже петрол. Наистина е невероятно там да има нефт. Внимавай, мистър Ролинс! Не забравяй, че до съвсем неотдавна се намираха мошеници, които подмамваха големи финансови магнати в тъй наречените златни, а дори и диамантени райони, но после се оказваше, че там не е имало нито благородни метали, нито скъпоценни камъни.

— Сър, нима искаш да хвърлиш подозрение върху мистър Гринли?

— Нямам такова намерение. Тази работа не ме засяга. Ти ме попита за мнението ми и аз ти го казах.

— Добре! А мога ли да чуя какво мисли по въпроса и мистър Франк?

— Същото, каквото мисли и Дрол — отвърна Хобъл Франк. — Ако не си съгласен с нас, изчакай тук няколко дена. Тогава ще дойдат двама души, на чието мнение можеш да се осланяш.

— И кои са те?

— Поразяващата ръка и Винету.

— Какво? — извика Форнър, радостно изненадан. — Тези двама мъже ще дойдат тук след няколко дни?

— Да.

— Откъде знаеш?

— От Олд Шетърхенд.

— Той ли ти определи среща тук?