Кралят на петрола

Начело яздеше дребно човече, облечено в дълга и твърде широка ловджийска шуба от козя кожа. Това беше Сам Хокинс, който заедно с двамата си другари Дик Стоун и Уил Паркър бе поел водачеството на преселническия керван и се беше отклонил от първоначално предначертания път, за да не заобикалят излишно. Той накара старото си муле Мери да премине от бавния си ход в галоп, спря пред Форнър и го поздрави:

— Good day, sir? Това поселище се нарича Ранчото на Форнър, нали?

— Ау ((англ.) — Тъй вярно, точно така. Б. пр.), мастър, така е — отвърна фермерът, като огледа първо дребосъка, а после и следващите го ездачи. — Мастър, изглежда, сте преселници, а?

— Йес, ако нямаш нищо против.

— Нямам, стига само да сте честни люде. Откъде идвате?

— Тъй малко от Тусон.

— Тогава сте изминали много тежък път, още повече че сред вас има и деца. А накъде сте тръгнали?

— Към Колорадо. Ранчерото у дома ли си е?

— Йес, както виждаш. Това съм самият аз.

— Тогава ми кажи ще ни разрешиш ли да останем при теб да си починем до утре сутринта?

— Нямам нищо против, понеже се надявам, че ако ви дам това разрешение, няма да съжалявам.

— Няма да те изядем, можеш да бъдеш сигурен. А каквото получим от теб, с удоволствие ще ти го заплатим.

Той слезе от седлото. Отначало Краля на петрола стоеше доста настрани, но после се приближи и чу всичко. Вече знаеше, че пред него бяха преселниците, за които беше слушал от брат си и от вероломния водач. Намиращите се на двора хора също се приближиха до портата, и то тъкмо в момента, когато там се озова и групата ездачи, които слязоха от животните. Но не всичко мина тъй гладко, както се очакваше. Мулето на госпожа Розали, изглежда, беше твърде своенравно и не пожела да й позволи да слезе на земята, а искаше да продължи нататък. Винаги галантен, Хобъл Франк се притече да й помогне, но това толкова възмути мулето, че то подскочи едновременно с четирите си крака и я хвърли от гърба си. Сигурно жената щеше да падне много лошо, ако Франк не се оказа тъй сръчен да я подхване още във въздуха. Но вместо да му изкаже благодарността си, тя рязко се освободи от него, здравата го ръгна в ребрата и гневно го сряза:

— Sheep’s-head! — което означава овча глава.

— Sheep’s-nose! Овча муцуна! — отвърна й той по своя тъй добре познат бърз и находчив начин.

— Clown! Палячо, грубиян! — продължи тя разгневено, като размаха пред носа му десния си юмрук.

— Stupid girl! Глупава гъска! — изсмя се Франк и й обърна гръб.

Госпожа Розали го беше взела за американец и затова си послужи с онези английски ругатни, които знаеше, обаче това „Stupid girl!“ така я разлюти, че тя хвана ръката му и понеже словесното й богатство на английски се беше изчерпило, започна гръмогласно да го ругае на немски език:

— Магаре такова! Как може тъй да нагрубявате една дама! Знаете ли коя съм аз? Аз съм госпожа Розали Еберсбах, по баща Моргенщерн и овдовяла Лайермюлер. Ще ви дам под съд! Първо подплашвате мулето ми, а после пък смазвате талията ми с ръчищата си и най-сетне ми отправяте в лицето таквиз ругатни, дето никой свестен човек не бива дори да знае. Туй деяние непременно заслужава мъст! Ще поискам да ви накажат за назидание. Разбрахте ли ме?

Тя го погледна най-предизвикателно и войнствено сложи ръце на кръста. От изненада Хобъл Франк отстъпи крачка назад и попита:

— Какво? Името ви Розали Еберсбах ли беше?

— Да — отговори тя, като от своя страна го последва с една крачка.

— По баща Моргенщерн? — продължи той, правейки други две крачки назад.

— Разбира се! Или може би имате нещо против? — отвърна тя и пристъпи две крачки към него.

— Овдовяла Лайермюлер?

— Разбира се! — кимна тя.

— Амче тогаз сте навярно немкиня?

— И то каква! Кажете само още някоя дума не на място и ще има да ме помните! Свикнала съм да се отнасят към мен с галантност. Разбрахте ли ме?

— Та нали бях галантен към вас?

— Галантен ли? Хайде бе! Да не би да е галантно от ваша страна да посягате на мулето ми?

— Исках само да го задържа, защото не ви се подчиняваше.

— Не се подчинявало ли? Е, туй вече надхвърля всякакви граници! Запомнете, че на мен ми се подчинява всяко магаре! А освен това почти ме смазахте в прегръдките си. Дъхът ми секна, а от очите ми буквално изхвърчаха искри. Най-строго ви забранявам такова поведение. С една дама трябва да се отнасят съвсем нежно и внимателно. Ний сме по-красивият и по-ефирен пол и искаме да се държат с нас деликатно. А който ни посяга като хамалин…

Тя замлъкна, защото я прекъснаха. Причина за това бе възклицанието, разнесло се зад гърба й, възклицание на удивление и възхита:

— Божичко, ами че туй навярно е прочутият Хобъл Франк!

Франк бързо се извърна и щом съзря човека, който извика, със същото голямо удивление възкликна:

— Нашият кантор Хампел! Нима е възможно? Слизайте от седлото и полетете в прегръдките ми!

Непохватният ревностен привърженик на оперното изкуство както обикновено и този път бе изостанал назад и едва в този момент се беше добрал до портата. Той вдигна предупредително показалеца си и отвърна: